Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Дали помагате с нещо на мене или на себе си, като хулите човека, когото убихте?
— Да го хуля? Не, мадам. Имам на разположение доказателства за думите си. Днес вие бяхте в Бастер. Знаете нещо за кръвопролитията, за избиването на почти беззащитни мъже, ужасните насилия…
Тя го прекъсна със слаб глас:
— Тези неща… на война…
— На война? — извика той. — Мадам, престанете да се самозалъгвате. Погледнете смело истината в очите, въпреки че тя ви обвинява и двамата. Какво значение има за Испания Мари Галант? А след като превзеха острова, задържаха ли го? Войната послужи за претекст на нашия любовник. Той хвърли ужасните си войници срещу това зле защитено място само за да се отзове на поканата ви. Мъжете, които днес бяха излишно погубени, и нещастните жени, които бяха подложени на груби насилия, щяха сега да спят спокойно в леглата си, ако не бяхте вие и вашият престъпен любовник…
Тя го прекъсна. Докато говореше, беше закрила лице с ръцете си, седеше, поклащаше се леко и тихо стенеше. Сега внезапно разкри лице и Блъд видя в очите й свиреп поглед.
— Стига! — извика тя и се изправи. — Няма да слушам повече. Всичко това е невярно! Говорите неверни неща! Изопачавате всичко, за да оправдаете собствената си долна постъпка.
Той я изгледа мрачно със студените си проницателни очи.
— Хората като вас — каза той бавно — винаги ще вярват на това, което желаят да вярват. Струва ми се, че не трябва да ви съжалявам твърде много. Но понеже зная, че не съм изопачил нищо, доволен съм от изкуплението, което ви очаква. Вие сама ще си изберете неговата форма, мадам. Да ви оставя ли на тия испански джентълмени, или ще се върнете с мене при съпруга си?
Тя го погледна смутено, а гърдите й се надигаха бурно. Започна да се моли. Той я слуша известно време, но после я прекъсна.
— Мадам, аз не съм съдник на съдбата ви. Вие сама сте си я избрали. Но аз ви посочвам единствените два пътя, по които можете да тръгнете.
— Как… как можете да ме отведете обратно в Бастер? — попита тя след известно време.
Той й обясни и без да чака нейното съгласие, в което беше уверен, се зае бързо с приготовленията. Зави малко храна в една салфетка, взе мех вино и малка бъчвичка вода; сетне издърпа изпод кърмата на галеона платноходката, която отново се влачеше на буксир, и спусна в нея тези неща с въже, взето от неговата кабина.
След това завърза скъсаното въже на лодката за една от гредите и подкани жената да започне с него краткото въздушно пътешествие надолу по въжето.
Тя се ужаси, но преодоля страха си и когато застана до него, Блъд хвана въжето, увисна и се плъзна малко надолу, за да й направи място над себе си. По негово нареждане, въпреки че й се повдигаше от ужас? тя се хвана за въжето и стъпи на рамената му. После се пусна между него и въжето, докато той я прихвана здраво през колената.
После започнаха да се спускат бавно, стъпка по стъпка. От палубата над тях се чуваше песен. Мъжете пееха в хор някаква креслива испанска мелодия.
Най-после краката му докоснаха перилата на платноходката. С единия крак Блъд придърпа носа й достатъчно напред, за да стъпи здраво с другия върху шкотите. След това беше лесно да пристъпи назад, като я издърпа със себе си, докато тя продължаваше да се държи за въжето. Така той изтегли лодката по-близо до кърмата на кораба, за да прихване жената за кръста и да я свали полека на палубата.
После се нахвърли с нож върху буксирното въже и бързо го преряза. С блеснали прозорци на кърмата и три големи златисти лампи на задната палуба, галеонът продължи курса си по вятъра и ги остави да се поклащат леко в следата му.
Когато си пое дъх, Блъд настани мадам Дьо Кульовен на кърмата, вдигна платното, разпъна го, обърна лодката напреки на вятъра и с поглед, впит в блестящите звезди на тропическото небе, пое курс с вятъра откъм кърмата, който трябваше да ги отведе в Бастер преди зазоряване.
На кърмата жената тихо плачеше. Тя бе започнала изкуплението си, както става винаги, когато не можеш повече да грешиш.
9
Благодарността на господин Дьо Кульовен
През цялата топла нощ платноходката, подкарвана от южния вятър, плаваше спокойно през тихото море, заприличало на течно сребро след изгряването на луната.
Капитан Блъд седеше на кормилото. До него, на кърмовата пейка, се беше свила една жена, която в промеждутъците от мълчание, ту хленчеше, ту кълнеше или пък се извиняваше. Само не даваше никакви признаци за благодарността, която според него тя му дължеше. Но той беше търпелив, разбран човек и поради това не се смяташе за обиден. Случаят на мадам Дьо Кульовен беше тежък, както и да се погледнеше на него; и в крайна сметка тя нямаше за какво да благодари на съдбата или на хората.