Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Е, добре — каза Елънд и пристъпи към него съвсем спокойно. — Какво послание ми носиш?
— Не е само послание, ваше величество — отвърна Наблюдателят. — Казвам се Зейн и съм нещо като… емисар. Баща ви с радост прие поканата да станете съюзници. Доволен е, че най-сетне сте се вразумили.
Вин оглеждаше човека, представил се като Зейн. Каква беше играта му? Щеше ли да разкрие кой е?
Елънд кимна. Беше спрял на благоразумно разстояние от Зейн.
— Две армии — заговори той, — разположени на лагер пред вратите на моя град. Това не е факт, който бих могъл да пренебрегна с лекота. Бих искал да се срещна с баща ми и да обсъдим бъдещите възможности.
— Мисля, че той също ще се радва отвърна Зейн. — От доста време не сте се виждали и той съжалява за положението, в което сте изпаднал. В края на краищата вие сте негов единствен син.
— Да, и за двама ни беше трудно — рече Елънд. — Дали да не вдигнем шатра пред градската порта и да се срещнем там?
— Боя се, че това няма да е възможно — отвърна Зейн. — Негово величество съвсем справедливо се бои от убийци. Ако желаете да говорите с него, той с радост ще ви приеме в шатрата си в своя лагер.
Елънд се намръщи.
— Чакайте, сега пък аз не виждам логика в това. Щом той се страхува от убийци, не трябва ли да се страхувам и аз?
— Ваше величество, сигурен съм, че баща ви ще може да ви опази в своя лагер. Там няма защо да се боите от убийците на Сет.
— Аз… ясно — рече Елънд.
— Струва ми се, че негово величество ще е неотстъпчив по този въпрос. Вие сте този, който настоява за съюз — ако желаете да се срещнете, ще трябва вие да отидете при него.
Елънд погледна Вин. Тя не сваляше очи от Зейн. Мъжът се обърна за миг към нея и каза:
— Чух да разказват за една красива Мъглородна, която придружавала наследника на Венчърови. Същата, която убила лорд Владетеля и била обучена от Оцелелия.
Възцари се тишина. Наруши я Елънд:
— Предайте на баща ми, че ще обмисля предложението.
Зейн едва сега свали поглед от Вин.
— Ваше величество, негово величество се надяваше да определите дата и час на срещата.
— Ще пратя съобщение, когато взема решение — заяви Елънд.
— Както желаете — рече Зейн и се поклони отново, като използва поклона, за да погледне крадешком Вин. После кимна на Елънд и остави на стражите да го изведат.
В хладните мъгли на ранното утро Вин чакаше на тясната стена на Цитаделата Венчър. ОреСюр клечеше в краката й.
Мъглите бяха спокойни. Не можеше да се каже същото и за мислите й.
„Че за кого другиго да работи? Разбира се, че е човек на Страф“. Това обясняваше много неща. Беше минало доста време от последната им среща и Вин бе започнала да си мисли, че няма да види Наблюдателя отново.
Дали пак щяха да се упражняват? Вин се опита да прогони тази мисъл, да си внуши, че се интересува от Наблюдателя само заради заплахата, която представляваше. Но мисълта за нова битка в мъглите — за още една възможност да изпита силите си срещу друг Мъглороден — я караше да потръпва от нетърпение.
Не го познаваше и със сигурност не му вярваше. Това обаче само правеше мисълта за двубоя по-вълнуваща.
— Какво чакаме тук, господарке? — попита ОреСюр.
— Просто патрулираме — отвърна тя. — Оглеждаме за шпиони и убийци. Както всяка нощ.
— Ще ми заповядате ли да ви повярвам, господарке?
Вин го погледна.
— Вярвай каквото си искаш, кандра.
— Добре тогава — отвърна ОреСюр. — Защо не казахте на краля, че сте се преследвали с този Зейн?
Вин извърна очи към тъмните мъгли.
— Убийците и аломантите са моя грижа, не на Елънд. Той не бива да мисли за тях — има си достатъчно грижи.
— Разбирам. — ОреСюр изплези език.
— Не ми вярваш, нали?
— Вярвам в това, което ми наредите.
— Твоя работа — ядоса се Вин. Беше разпалила бронз и се опитваше да не мисли за мъгливия дух. Усещаше, че я дебне в мрака отдясно. Но не поглеждаше нататък.
„В дневника не пише какво е станало с онзи дух. Този, който за малко да убие спътника на Героя. След този случай почти не се споменава. Друг път ще мисля за това…“ — рече си тя, доловила нов източник на аломантични пулсации. По-силен и много по-познат.
Зейн.
Вин скочи на близката бойница, кимна на ОреСюр, че се разделят, и излетя в нощта. Мъглата се завихри в небето, нови повеи образуваха безшумни бели потоци, като реки във въздуха. Вин профуча през тях с нарастваща скорост, плъзна се отгоре им като хвърлен по водната повърхност камък.
Бързо стигна мястото, където се бяха разделили със Зейн предишния път, тихата изоставена уличка.