Смъртта на Ахил
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Ахил». Краткое содержание книги:
Оказва се, че го очаква невероятно трудна загадка — веднага след пристигането му в Москва смъртта застига генерал Соболев — героя от Руско-турската Война, познат ни от „Турски гамбит“, любимец на нацията. Соболев умира в разцвета на силите си. Русия е потресена, покосени са много надежди и амбиции, свързани с личността на Белия генерал. Макар че първоначално смъртта на героя се приема за естествена, Ераст Фандорин е на друго мнение. Въпреки съпротивата на администрацията и Войската, в дуел с чужди разузнавания и международни аферисти, Фандорин се добира до прикрити улики, които говорят, че генералът е убит.
Следите водят към една загадъчна красавица, към потайностите на московския престъпен свят — и към мистериозната фигура на убиеца и неговите поръчители.
Преплитайки факти, предположения и фантазия, Борис Акунин създава поредната уникална историческа загадка.
Когато се уговаряха, тя изведнъж го погледна в очите и попита: „Нали няма да ме излъжеш, Лия?“
Той не знаеше как да постъпи с нея. Вуйчо му отказа съвет. „Като му дойде времето, сърцето ще ти подскаже“ — тъй рече Хасан. Но взе три коня — един за себе си, един за Ахимас и един за плячката. Племенникът го гледаше мълчаливо как изкарва от яхъра само рижия, врания и дорестия, но нищо не каза.
Докато се движеха безшумно покрай бялата стена, Ахимас си мислеше: как така — сърцето ще му подскаже? Засега сърцето му мълчеше.
Градинската порта със смазани панти се отвори веднага. Пред тях се изправи Евгения с калпак и ямурлук. Готова за път.
— Върви отзад, жено — прошепна Хасан и тя се дръпна да им стори път.
Медведев имаше шестима стражи. Те пазеха по двама и се сменяха на всеки четири часа.
Ахимас се скри зад едно ябълково дърво и загледа какво става в двора. Единият часови дремеше, без да изпуска пушката, седнал до вратата. Другият крачеше отмерено от портата до къщата и обратно: трийсет крачки натам, трийсет обратно.
Трябваше, разбира се, да ги убият — когато в разговора с Евгения даде дума, че само ще ги замае и ще ги върже, той знаеше, че няма начин да спази обещанието.
Ахимас изчака будният запасняк да спре и да си разпали лулата, безшумно се метна към него и го удари с кастет над ухото. Кастетът няма равен като оръжие, когато убийството трябва да е мълниеносно. По-добър е от ножа, защото него трябва да измъкнеш от раната, а това е секунда в повече.
Войникът не гъкна, а и Ахимас подхвана падащото тяло, но вторият часовой, нащрек и в съня, трепна от изпращяването на костта и се обърна.
Тогава Ахимас отблъсна трупа и с три грамадни скока се намери до портите. Онзи зина, но тъмната уста остана няма — от удара в слепоочието главата му се килна назад и с тъп звук изпука в яките дъбови дъски.
Ахимас изтегли първия в тъмното, а втория нагласи пак да дреме.
Махна с ръка и в огрения от луната двор се промъкнаха Хасан и Евгения. Жената мълчаливо погледна седящия труп и обхвана с ръце раменете си. Зъбите й тракаха. Сега, на лунната светлина, Ахимас видя, че под ямурлука е в черкезка с патрондаши на гърдите и е затъкнала кинжал на кръста.
— Върви, жено, отвори желязната стая — побутна я Хасан.
Спуснаха се по стъпалата. Евгения отвори вратата с ключ. Долу, в квадратното помещение с едната стена изцяло стоманена, Евгения запали газената лампа. Хвана колелото на бронираната врата и взе да го върти ту на едната, ту на другата страна, като поглеждаше в листчето. Хасан я гледаше с любопитство и клатеше глава. Нещо прещрака, Евгения дръпна вратата към себе си, но стоманата се оказа твърде тежка за нея.
Хасан я измести, изпъшка и вратата отначало едва-едва, а после все по-лесно се заотваря навън.
Ахимас взе лампата и влезе. Стаята беше по-малка, отколкото си я беше представял — десетина крачки широка, петнайсетина дълбока. Вътре имаше сандъци, торбички и канцеларски папки.
Хасан отвори един от сандъците и веднага го затвори — беше пълен със сребърни кюлчета. Те са тежки, не можеш да отнесеш кой знае колко. Затова пък в торбичките звъннаха жълтици и вуйчото одобрително примлясна. Отначало ги пъхаше в пазвата си, после взе да ги събира в ямурлука.
Племенникът се заинтересува повече от папките. В тях откри акции и облигации. Заизважда измежду тях по-разпространените и с по-висок номинал. Акциите на Ротшилд, Круп и Хлудовите фабрики43 струваха повече от злато, но Хасан беше човек от старата гвардия и никога нямаше да го повярва.
Той с пръхтене нарами тежката бохча и жално се огледа — имаше още много торбички — въздъхна и тръгна към вратата. Ахимас прибра дебел куп ценни книжа. Евгения не взе нищо.
Когато вуйчото се заизкачва по стъпалата към двора, внезапно се чуха гърмежи. Хасан се катурна назад и се преметна по стълбите с главата надолу. Лицето му беше точно като на човек, застигнат от внезапна смърт. От развързалия се ямурлук, звънливи и лъскави, се посипаха жълтиците.
Ахимас клекна, излази по стъпалата на четири крака, с дългоцевен американски револвер колт в ръка, и предпазливо надникна навън.
В двора нямаше никого. Враговете явно бяха на верандата и отдолу не можеше да ги види. Но и Ахимас сигурно оставаше невидим, защото стълбата тънеше в мрак.
43
Иван Хлудов и синовете му — руски търговски род; основават текстилна фабрика през 1845 година в Егориевск, Моск. област; по-късно имат и други предприятия. — Б.пр.