Вълшебникът от Оз. Страната на Оз

— Готови ли сме? — попитало момчето.

— Да — потвърдил Тенекиеният дървар, настанявайки се до Плашилото.

— Тогава бъди така любезен да полетиш на юг — обърнал се Тип към Сръндака — и не се вдигай много над покривите и дърветата, защото от високото ми се вие свят.

— Ясно! — кратко отговорил Сръндакът.

После разперил четирите си огромни крила и бавно се понесъл нагоре, а след това, докато нашите пътешественици стискали здраво облегалките, Сръндакът завил на юг и бързо и тържествено полетял.

— От тази височина пейзажът е просто чудесен — заявил образованият Бръмбар.

— Ти не гледай пейзажи, ами се дръж здраво, да не се изтърсиш — посъветвало го Плашилото. — Това Нещо много друса.

— Скоро ще се стъмни — обадил се Тип, като видял как слънцето е слязло до хоризонта. — Май трябваше да тръгнем на разсъмване. Не знам дали Сръндакът може да хвърчи в тъмното.

— И аз се чудя — кротко отговорил Сръндакът. — За мен това е непознато изживяване, навремето имах крака, с които тичах по земята. А сега краката ми са като дървени.

— Точно такива са — потвърдил Тип. — Тях не ги съживихме.

— Ти ни трябваш, за да хвърчиш, а не да вървиш — обяснило Плашилото.

— Ние ще си вървим самички — подметнал Бръмбарът.

— Започвам да разбирам какво се очаква от мен — казал Сръндакът, — и ще сторя всичко, за да сте доволни — после млъкнал и продължил да лети мълчаливо.

По едно време Джак Тиквоглавия се притеснил.

— Питам се, летенето във въздуха разваля ли тиквата?

— Не, освен ако не си изтървеш главата през облегалката — отвърнал Бръмбарът. — След това тя вече няма да е тиква, а каша!

— Нали те помолих да се въздържаш от тези твои груби шеги? — креснал Тип и свирепо изгледал Бръмбара.

— Помоли ме и много от тях ги въздържах — отвърнало насекомото. — Но езикът ни дава такива възможности за каламбури, че образованата личност едва устоява на изкушението.

— Много по-необразовани хора са съчинили твоите каламбури още преди векове — срязал го Тип.

— Така ли? — смалил се Бръмбарът.

— Точно така! — отвърнал Тип. — Образован бръмбар може да е нещо ново, но образованите по бръмбарски ги има открай време, както си личи по теб!

Тези думи сразили насекомото и то замълчало виновно.

Като се наместило на седалката, Плашилото съзряло върху възглавницата кутийката за черен пипер, която Тип вече бил хвърлил, и се заело да я разглежда.

— Метни я долу — казало момчето, — празна е и не ми трябва.

— Наистина ли е празна? — с недоверие я гледало Плашилото.

— Наистина — уверил го Тип. — Изтръсках всичкия прах.

— Значи кутийката е с две дъна — заявило Плашилото, — защото вътрешното дъно е поне с два сантиметра по-нависоко от външното.

— Я да видя — пресегнал се Тенекиеният дървар. — Да — потвърдил той, като я огледал, — тук има фалшиво дъно. За какво ли може да е?

— Ами отвори я и виж — подканил го Тип, заинтригуван от загадката.

— Да, така е, долното дъно се развинтва — възкликнал Тенекиеният дървар. — Но пръстите ми са непохватни, опитай ти.