Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
Зи-лин насочи вниманието си към Ху. Възхищението му от този човек беше дълбоко и искрено, не искаше да го вижда тъжен.
— Вуйчо — промълви почтително той. — Сун казва, че европейците имат навика да споделят грижите си с приятели…
Ху се обърна да го погледне, на лицето му се появи хладна усмивка.
— Може и да е така, млади братко — отвърна той. — Но ние не бива да се сравняваме с варварите и да товарим приятелите си с нашите болки… — сви рамене и замислено добави: — Шарен свят, обичаи всякакви…
— Все пак бих могъл да ти бъда от полза — меко настоя Зи-лин. — Когато става въпрос за вътрешната политика на Гуоминдан, може би трябва да поискаш мнението на външен човек… Така преценките ти ще бъдат по-безпристрастни.
— Господи, Зи-лин, ти наистина си забележителен младеж! — разсмя се Ху. — Сигурен ли си, че никога не си изучавал право? От теб става страхотен адвокат, толкова си убедителен!
— Бих искал да ти помогна, вуйчо — отвърна сериозно Зи-лин.
Драгите прекратиха работа, работниците започнаха да се подготвят за слизане на брега. Мазната вода обещаващо проблясваше в сгъстяващия се мрак. По крайбрежната улица запалиха лампите, светлината им се смеси със сиянието от огньовете на бездомниците и грейналите прозорчета на малките къщички. Към небето се издигна пушек, лунният сърп придоби червеникави оттенъци.
— Има истина в думите ти — промърмори Ху, след като възобновиха разходката си. — Но някак не ми се иска да те забърквам…
— В това отношение можеш да си спокоен — побърза да го увери Зи-лин. — Май вече се е погрижила…
— Добре тогава — предаде се с въздишка Ху. — Добре ли познаваш Лин Хишу?
— Разменяли сме по някоя дума — сви рамене Зи-лин. — По мое мнение е привърженик на необоснованите силови действия, но едновременно с това владее добре болшевишките методи. По всичко личи, че бързо се учи…
— Мисли се за мой основен съперник — промълви Ху. — Ние с теб знаем, че това е Чан, но Лин е убеден, че Чан не може да събере достатъчно поддръжници, за да стане шеф на Гуоминдан.
— А ти можеш.
— Не знам — сви рамене Ху. — Какво ти е мнението?
— Мисля, че Чан е опасен, но признавам, че мнението ми може да се окаже и малко повлияно… Май мрази Чан и се опасява, че той може да предаде революцията…
— Чан мисли единствено за Чан — повтори мислите на съпругата му Ху. — Но това вероятно е част от поведението на военните. Командирът не може да мисли за войниците, които хвърля в боя… Иначе няма да ги изпрати на смърт, нали?
— Лин обаче мисли по същия начин, макар да няма основания за това. В Централния комитет на Гуоминдан е срещу мен и поддържа идеята на Чан за военно настъпление срещу Пекин… Нашата армия стана далеч по-добре организирана след посещението на Чан в Русия, но аз мисля, че все още не е готова за сваляне на правителството. А ако сега се провалим, никога вече няма да успеем. Сун Ят-сен е накрая на силите си, решителността го напуска. Претоварва се с работа и това се отразява на здравето му. Една широкомащабна военна кампания положително ще го убие…
Край тях пробягаха деца, виковете им бяха весели и пронизителни. Модерен параход поглъщаше в трюмовете си чували с ориз, на кея чакаха ред брезентови торби с чай. Някъде сред тях без съмнение се криеше и торбичка опиум, която струва цяло състояние… Зи-лин наблюдаваше пристанищното оживление, но умът му беше зает изцяло с това, което чу от приятеля си.
— Ти трябва да продължиш с линията, която поддържаш в ЦК — промълви накрая той. — Избягвай реториката, която може да ги разгневи, използвай логиката… А след това трябва да поговориш на четири очи със Сун. Кажи му това, което разказа на мен. Умееш да говориш и лесно ще го убедиш, че ако приеме идеята на Лин и Чан за военно настъпление на север, преди армията да е напълно готова, това ще бъде последната разбита илюзия в живота му. Ако акцията завърши с неуспех, войниците ще изгубят доверие в него, а това означава край за Гуоминдан като цяло. Сун добре знае, че търпението означава мъдрост…
Ху гледаше торбите с чай така, сякаш за пръв път в живота си виждаше подобна стока.
— Тази вечер трябваше да председателствам едно заседание на ЦК, което беше отложено в последния момент — промълви с усилие той. — Иначе нямаше да се видим и да разговаряме…
Повече думи не бяха необходими. Зи-лин се усмихна и забави крачка. Скоро обърнаха гръб на множеството кораби в пристанището и потънаха в нощта.
Една седмица преди китайската Нова година (в началото на 1925-а) Май се прибра късно и го събуди.
Навън светеше ярка луна, някакъв пияница припяваше дрезгаво под прозорците им, в далечината се чуваха спорещи гласове.