Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Първо, те могат да организират Гуоминдан по начин, който не е достъпен за нито един китаец, особено на този етап — започна Зи-лин. — От това само можете да спечелите. Дисциплина и целенасоченост. Зная, че все още получавате финансова подкрепа от чужбина, но икономията съвсем няма да ви навреди…
Направи пауза да прочисти гърлото си, после продължи:
— Втора, но далеч по-важна в идеологическо отношение е вероятността комунизмът да се превърне в идеология на бедните народни маси. Вие сте родом от Кантон, сър, не е необходимо да ви описвам мизерията и непоносимите икономически условия в южните провинции. Милиони китайци емигрират в Хонконг, Бирма, Анам и Индия с надеждата да намерят къшей хляб. И това продължава вече десетилетия…
— Искаш да кажеш, че само обединяването между Гуоминдан и Китайската комунистическа партия може да обхване широките народни маси, така ли?
— Честно казано, не виждам друг начин да бъде завладян днешен Китай…
— Тази вечер бях горда с теб!
— Горда ли? — недоумяващо я изгледа Зи-лин. Върнаха се у дома късно, но Май веднага поиска да правят любов. Буквално тръпнеше от възбуда.
— Да, мили — погали го по бузата тя. — Наблюдавах го внимателно, докато ти излагаше тезата си… Макар да бях не по-малко изненадана от него, трябва да призная, че успя да пробиеш бронята му…
— Това е хубаво — кимна Зи-лин. — Аз го харесвам, мисля че идеите му за бъдещето на Китай са добри. Бих искал да ги видя реализирани на практика.
— Знаех си аз! — изкиска се Май и го стисна в прегръдката си. — Зад фасадата на неутрален аналитик, ти си истински комунист!
— Не ме разбирай погрешно, Май — изтрезня Зи-лин. — Не изпитвам никаква слабост към комунизма, просто се опитвам да гледам трезво на нещата. И именно от тази позиция твърдя, че руските комунисти могат да бъдат изключително полезни за Сун Ят-сен.
— Значи всичко е било заблуда! — помръкна Май. — Ти просто още веднъж демонстрира своята теория за притворството! — в очите й проблеснаха сълзи.
Зи-лин се надигна и я притегни към себе си:
— Слушай, Май. Какво значение имат моите чувства? Важното е Сун Ят-сен да разбере, че в момента само комунистите могат да спасят Китай. Това е важното, останалото е без значение!
Известно време мълчаха, после Май зарови лице в рамото му и промърмори:
— А аз си мислех, че съм започнала да те опознавам!
В гласа й имаше мрачна ирония.
По-късно, размислила върху думите му, тя се извърна към него в мрака.
— Не Сун Ят-сен, а Чан Кай-шъ ще бъде най-сериозното препятствие пред обединението на Гуоминдан и Комунистическата партия.
Зи-лин се замисли. Познаваше Чан, един-два пъти бяха разговаряли надълго и нашироко. След тези срещи беше изпитал тежест в стомаха.
— Кажи ми какво знаеш за него — тихо рече той.
— Тридесет и четири годишен, възпитаник на Японската военна академия — започна Май. — Придобива боен опит като командир на японски полк. Връща се тук, за да вземе участие в революцията срещу Манчу. Със Сун се запознават на фронта, в боевете срещу генерал Юан. Двамата са много близки, бих казала дори прекалено близки…
— Какво имаш предвид?
— Зад лоялността му към Сун прозира още нещо — замислено промълви Май.
— Намекваш, че служи на враговете на Гуоминдан?
— Не, това е изключено.
— А би ли предал Сун?
— Не, поне докато докторът е още жив — отвърна Май. — Според мен, в Япония Чан е усвоил не само военното изкуство, но и изкуството да изисква лоялност към Чан Кай-шъ. Амбициите му са далеч по-големи от целите на една революция. Твърди, че споделя идеалите на Сун за народно благоденствие, но подозирам, че на практика не е така. Той е силен човек с възгледите на силен човек.
— Сун има нужда от силен човек — както сега, така и в бъдеще, когато вземе властта. Винаги ще се нуждае от протекция, Май…
— Да — кимна Май и черната коса покри рамото й. — Но протекция срещу кого? Това е въпросът, който непрекъснато си задавам…
Направиха безуспешен опит да заспят. Цъкането на стенния часовник над камината кънтеше в главите им като църковна камбана. През отворения прозорец долитаха виковете на рибарите.
— Май? — извъртя се в леглото Зи-лин.
— Кажи, скъпи.
— Ако моите думи са отворили някаква врата, както твърдиш, тази врата трябва да остане отворена…
— Знаеш, че ще направя всичко възможно.
— Добре — кимна той. — Защото имам чувството, че само по този начин ще откъснем Сун от влиянието на Чан… А може би ще променим и целия му начин на мислене…
— Как, в името на боговете?
Зи-лин се засмя.