Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Външните помещения, предшестващи офиса на Стивън Гарман, не бяха виждали подновяване от дълго време. Дафи беше поразена от потискащата атмосфера; обстановката, която заобикаляше един човек, беше много важна от психологическа гледна точка. По стените имаше закачени снимки, черно-бели — на мощни, неукротими пламъци, и една цветна — така наречената официална снимка на кмета на града. Неизменните за всеки офис на градската управа картотечни шкафове от сив метал, идентичен на този, от който правеха оръжието, преливаха от папки, помещенията имаха мирис на комбинация от дъвка, спарен прах и почистващо средство; сякаш някъде прегаряше кабел или нещо друго, работещо на ток — миризма, като че съвсем на място за офиса на един пожарен инспектор.
Дафи леко почука на вратата на кабинета му и влезе.
Гарман се беше разположил в огромно кожено кресло сред поддържания в безукорен вид и ред офис. Той беше едър, красив мъж, с топли светлокафяви очи и с рунтави мустаци, и по-млад, отколкото очакваше. На стената висяха закачени снимки на Айнщайн и на Пикасо. Сториха й се не на място; един пожарникар да се интересува от импресионизъм? Какви ли бяха поетичните му предпочитания? Беше истински изненадана. Имаше и цветна снимка на совалката „Кълъмбия“ в момента на експлозията преди години, части от нея, обвити в бял пушек, се виеха в тясна и издължена спирала — отломките бяха като скреж върху ясносиньото небе. Дафи си спомняше много добре къде беше в същия този ден на катастрофата.
Гарман забеляза интереса й.
— Работих по този случай — кимна към фотографията той. — Реконструкция на совалката по отломките. — Без да сваля очи от нейните, продължи: — Беше като подреждане на пъзел с помощта на кранове.
— Във военновъздушните сили ли сте бил?
— Личи ли си? — попита той, ставайки от креслото, за да й се представи и да й стисне ръката.
Може би си личеше, каза си тя наум, и го изгледа внимателно, както стояха близо един до друг. Може би така можеха да се обяснят ръкостискането като менгеме и погледът, който сякаш приковаваше. Изпита желание да го хареса веднага, което разпали още повече подозренията й.
— На самолетоносач или в база, или някъде другаде? — доуточни тя.
— В база — отвърна Гарман и й посочи стол.
На бюрото имаше няколко снимки на Гарман с малко момченце. Сред пшеничено поле. И с много ясно синьо небе над тях. В Канзас ли бяха правени?
На преден план в мислите й беше информацията от Емили Ричланд за това, че посетителят й е военен, и информацията от Болд, че за пожарите може да е било използвано ракетно гориво. Стивън Гарман, бивш служещ във военновъздушните сили, трябваше много внимателно да бъде проучен.
Тя каза:
— Сержант Болд отново ви благодари, че не сте отворили последното писмо.
— Би ми се искало да можех да кажа той защо изпраща тези писма на мен. Изобщо не ми се иска да ме замесва по такъв начин.
— Той? — повтори Дафи. — Какво ви кара да мислите, че е мъж?
— Дали не може да бъде жена ли? Едва ли, няма начин. Занимавал съм се с пожари през по-голямата част от живота си, с разследване на палежи се занимавам през последните седем години, за цялото това време не се е случвало подпалвачът да се окаже жена. Имаше няколко жени, които се опитваха да работят като пожарникарки. Имаше и няколко тийнейджърки, обвинени за съучастие като помощнички на приятелите си подпалвачи. Но жените никога не са били основни играчи. Неее. Тези пожари ги пали мъж. Залагам си пагона. — След което попита: — Вие от групата на Болд ли сте?
— Работя в едно от специализираните звена в полицията — отвърна тя.
Не трябваше да му разкрива къде точно работи — Гарман щеше да се смръзне и затвори, ако разбереше, че тя е старши психологът.
Бузите му бяха румени, а кожата му — смугла, или беше такава по рождение, или получена в солариум.
— Последното писмо гласеше: „Изведнъж проблясък на разбиране, искра, прескачаща към душата“. Нещо да ви напомня?
— Този човек не е наред. Искра, прескачаща…? Не знам. Може да се поразсъждава над този текст, нали? Обаче аз мисля, че това е извратен начин да покаже колко е важен. Става дума за власт — да пратиш такова писмо преди пожара. Това е човек, който обича да дразни другите, но освен това е и убиец.
— Но този текст е на Платон…
— Така ли? На Платон? Сигурно са го използвали на някоя кутия мюсли и той го знае оттам.