Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Тефт изсумтя и изгледа Скалата и другите двама, които бяха извадили порциони храна.
— Трябваше да възложиш новобранците на Скалата.
— Той отказва да се бие.
— Нали току-що се би с тебе. Значи може и с тях. Хората го харесват повече от мен. Аз просто ще проваля това.
— Добра работа ще свършиш, Тефт, и не искам да те чувам да приказваш друго. Сега имаме средства. Вече не се борим за всяка сфера. Ще обучиш момчетата и ще го направиш добре.
Тефт въздъхна, но не каза друго.
— Видя какво направих.
— Аха. Ще трябва да свалим долу всички двадесет човека от отряда, ако искаш да имаш достоен противник — отговори Тефт.
— Или това, или да намерим друг човек като мен. Някой, с когото да се упражнявам.
— Аха — повтори Тефт и кимна, все едно това не му беше минавало през ума.
— Имало е десет ордена Сияйни рицари, нали? — попита Каладин. — Знаеш ли нещо за другите?
Тефт първи разбра на какво е способен Каладин. Знаеше го преди самия него.
— Не много — свъси се той. — Знам, че отделните ордени невинаги са се разбирали добре, въпреки писанията в официалните истории. Ще трябва да намерим някой, който знае повече от мене. Аз… аз се държах настрани. А моите познати, които биха могли да ни кажат, вече не са тук.
Ако Тефт и досега беше в мрачно настроение, то това го накара да посърне още повече. Заби поглед в земята. Рядко говореше за миналото си, ала Каладин все повече се убеждаваше, че които и да са били близките му, те са мъртви заради нещо сторено от самия Тефт.
— Какво ще си помислиш, ако чуеш, че някой иска да възстанови Сияйните рицари? — тихо го попита Каладин.
Тефт рязко вдигна поглед.
— Ти…
— Не, не аз — внимателно отговори Каладин. Далинар Колин му беше позволил да слуша разговора и колкото и да вярваше Каладин на Тефт, все пак от офицера се изискваше да пази мълчание.
Далинар е светлоок, настояваше част от него. Той няма да се подвоуми да разкрие някоя тайна, която ти си му доверил.
— Не аз — повтори той. — Какво ще кажеш, ако някой крал някъде реши, че иска да събере група хора и да ги нарече Сияйни рицари?
— Ще кажа, че е безумец. Виж сега, Сияйните не са били каквито хората ги изкарват. Не са били предатели. Просто не са били предатели. Обаче всички са убедени, че те са ни предали, и няма как да промениш мнението им бързо. Не и ако не използваш Повеляване на Стихиите да ги накараш да мълчат. — Тефт огледа Каладин от глава до пети. — Ще направиш ли това, момко?
— Ще ме намразят, нали? — Каладин не можеше да не забележи Сил, която вървеше във въздуха, докато приближи до него и почна да го гледа изучаващо. — Заради онова, което са направили старите Сияйни. — Вдигна длан, за да спре възраженията на Тефт. — Което хората мислят, че са направили.
— Аха.
Сил скръсти ръце и се втренчи в Каладин. Ти обеща, говореше погледът ѝ.
— Значи ще трябва да сме много внимателни — продължи той. — Върви да събереш новобранците. Достатъчно упражнения тук долу за един ден.
Тефт кимна и се завтече да изпълни заповедта. Каладин си взе копието и сферите, които беше оставил за осветление, докато се бореха, после махна на другите трима. Те си събраха нещата и всички тръгнаха да излизат.
— Ще го направиш — каза Сил, кацвайки на рамото на Каладин.
— Първо искам да се поупражнявам повече — отговори той. И да свикна с мисълта.
— Всичко ще бъде както трябва, Каладин.
— Не. Трудно ще е. Хората ще ме мразят, а и да не ме мразят, ще бъда отделен от тях. Отделен. Но съм приел това за своя участ. Ще се справя.
Дори и в Мост Четири само Моаш не се отнасяше към него като някакъв митичен спасител, един от Вестителите. Моаш и може би Скалата.
И все пак, мостовите не бяха реагирали със страха, който той очакваше в началото. Може и да го превръщаха в идол, обаче не се деляха от него. Това беше добре.
Стигнаха до въжената стълба преди Тефт и новобранците, но нямаше причина да ги чакат. Каладин излезе от влажната пропаст на платото западно от лагерите. Толкова му беше странно, че може да изнесе копието и парите си от пропастта. И наистина, войниците, които охраняваха подстъпите към далинаровия лагер, не го тормозеха — те отдадоха чест и се изправиха. Поздравът им беше отривист като за генерал; по-добър от всички досега.
— Явно се гордеят с тебе — каза Сил. — Дори не те познават, обаче се гордеят с тебе.
— Те са тъмнооки — рече Сил и също отдаде чест. — Сигурно са се сражавали на Кулата, когато Садеас ги предаде.