Златният град
- Автор: Хоукс Джон Твелв
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Златният град». Краткое содержание книги:
Жегата и влагата караха всички да се чувстват мудни. Полицаите купиха плодови сокове от един крайпътен търговец и седнаха на сянка, докато Скуайърс и Хорсли разглеждаха пиките. Един от свръзките на Бун ги беше купил в Сингапур, където се наричаха ЕУКТ — електрическо устройство за контрол на тълпите. Представляваха дълги метър и осемдесет бели пластмасови пръти с тъпи краища. Когато върхът се допреше до човек и леко се натиснеше, отделяше 50 000 волта електричество.
В Китай ЕУКТ се използваха за разпръсване на демонстрации, при които тълпата сключваше ръце или сядаше на улицата. Проблемът с тазерите и сълзотворния газ беше, че демонстрантите никога не знаеха кога полицаят ще натисне спусъка. Ако се озовеше пред редица полицаи с плексигласови щитове и ЕУКТ, тълпата виждаше как наказанието приближава бавно и неотклонно. Когато върхът на пиката се озоваваше на около метър от лицата им, хората обикновено изпадаха в паника и се разбягваха.
Бун извади компактен бинокъл и огледа административната сграда на затвора. Един тайландски шофьор, Сунчай, беше паркирал микробуса си недалеч от входа. Бун си погледна часовника. Ако всичко вървеше по график, Дойл трябваше да излезе след пет-десет минути.
— Готови ли сте? — попита той австралийците. — Ще чакаме микробуса да излезе от паркинга и ще го последваме на стотина метра. Зная, че е горещо, но задължително си сложете шлемовете. Не искам Дойл да погледне в огледалото и да види трима чужденци.
— А кога ще побегне? — попита Хорсли.
— Не знам. С този трафик оттук до летището има поне два часа път.
— Но определено ще го направи, така ли?
— Много малко неща в този живот са твърдо определени, господин Хорсли.
— Цялата тая работа е безсмислена. Най-добре е да го закопчаем тоя чекиджия още като излезе от сградата, да наденем чувал на главата му и да го метнем в микробуса. А вместо това трябва да го дебнем с тези свински остени.
Скуайърс вдигна ръце като човек, който се опитва да спре тръгнала по нанадолнище пазарска количка.
— Райън не искаше да обиди никого, господин Бун. Просто е любопитен.
— Представете си, че съседът ви има зло куче — рече Бун. — Какво ще стане, ако го пуска да ходи свободно из квартала? Не мислите ли, че подобно нещо би било безотговорно?
— И още как — отвърна Хорсли. — Ще взема някоя лопата и ще я убия тая гадина.
— Не искаме да убиваме господин Дойл. Трябва обаче да му покажем, че лошите действия водят до лоши последствия.
— Схващам — каза Скуайърс и се обърна към по-младия си приятел. — Точно както ни учиха навремето в църковното училище. Трябва да накараме копелето да почувства справедливия божи гняв.
Джобният компютър на Бун започна да бибипка и той заобиколи дървото и се облегна на ствола му. Екипът от Лондон му беше изпратил спешно съобщение: „СНК Кълъмба. Прикрепени образи“.
Преди три месеца Бун и Майкъл бяха напуснали Скелиг Кълъмба с тялото на Матю Кориган. Преди хеликоптерът да отлети, Бун прати един от хората си на кея да инсталира СНК — скрита наблюдателна камера. Устройството се захранваше от акумулатор, зареждащ се от слънчев панел. Изпращаше снимки само когато детекторът на движение задействаше затвора.
На рамото на Бун кацна червено листенце. Той погледна нагоре към клона и две малки момиченца се изкискаха на реакцията му. Дървото бе цялото в деца, още повече клечаха в прахта пред него. Бун се опита да не им обръща внимание, докато разглеждаше осемнадесетте прикачени към имейла снимки. На първите няколко на острова с рибарска лодка пристигаше възрастен мъж и разтоварваше провизии. На шестата на дока стояха няколко монахини. Денят явно бе ветровит — наметалата им се развяваха. Монахините приличаха на грамадни черни птици, готвещи се да отлетят в облаците.
На четиринадесетата снимка в кадъра се появи ново лице — азиатско момиче с джинси и ватенка. Бун маркира лицето й и уголеми образа. Да, познаваше я. Това беше детето, на което се бе натъкнал в сградата на училището на Нова хармония. Беше изчезнала в тунелите на нюйоркското метро с Мая и ето че сега се намираше на острова.
Момичето с ватенката бе заплаха за сигурността на Братството. Ако историята й се появеше в интернет, това щеше да е предизвикателство срещу грижливо подготвеното обяснение за случилото се в Нова хармония. Според щатската полиция на Аризона там се беше самоунищожил опасен култ; никой от медиите не се усъмни в тази теория.