Преродена любов

По дяволите. Вероятно щеше да се наложи да напише съобщение на Фюри, за да разбере къде се намира Лейла...

Заради внезапно задействал се инстинкт той извърна рязко глава и насочи поглед към трапезарията. Някакъв вътрешен глас го тласна да продължи да върви, преведе го през сводестите врати, накара го да отмине дългата полирана маса. и да влезе в кухнята през летящата врата.

Ноуан стоеше пред плота и чупеше яйца в керамична купа.

Сама.

Спря по средата на онова, което вършеше, качулката й се повдигна и тя извърна лице към него.

По някаква причина сърцето му заблъска бясно.

— Плод на въображението ми ли беше? — попита.

— Моля?

— Това, че те видях във фоайето, преди да тръгна, фантазия ли е било?

Ноуан бавно спусна ръката си и яйцето в нея бе спасено от счупване. Временно.

— Не.

— Свали отново качулката си.

Не беше молба, а заповед. Такава, каквато Уелси никога не би преглътнала. Ноуан от своя страна се подчини покорно.

И ето че тя се разкри пред погледа му с русата си коса, прибрана в дебела колкото въже плитка, с бялата си кожа и сияйните очи.

— Казах на Ласитър. — тя прочисти гърло. — Ласитър ме попита дали бих те нахранила.

— И ти какво му отговори?

— Да.

Внезапно той си я представи в басейна, носеща се по гръб, напълно гола, с вода, обгърнала топлата й плът.

Тор протегна ръка и се подпря на един шкаф. Беше трудно да се каже какво го разтърси повече — неочакваната потребност да впие зъби в шията й или пълното му отчаяние само при мисълта за това.

— Все още съм влюбен в моята шелан — чу се да произнася.

И именно в това си оставаше проблемът. Цялата му решимост и всички тези глупости с обръщането на нова страница ни най-малко не бяха променили чувствата му.

— Знам — отговори Ноуан. — И се радвам за това.

— Редно е да използвам Избраница — той направи една крачка към нея.

— Знам. И съм съгласна с това. Тяхната кръв е по-чиста.

Той направи нова крачка.

— Ти си с добро потекло.

— Бях — отвърна рязко тя.

Крехките й рамене започнаха да треперят съвсем леко, като че беше почувствала глада му, а хищникът у него се пробуди. Изведнъж осъзна, че желае да скочи върху плота, до който беше застанала тя, за да може да...

Какво да направи?

Е, това беше очевидно.

Макар сърцето и съзнанието му да не представляваха нищо повече от празна ледена пързалка, замръзнала и плоска до крайност, останалата част от него беше жива, тялото му пулсираше с копнеж, който заплашваше да сложи край на добрите му намерения, нужното благоприличие. и на скръбта му.

Направи още няколко крачки към Ноуан и го осени ужасяващата мисъл, че именно това имаше предвид Ласитър, като му каза да пусне Уелси да си върви — в този миг той я беше оставил зад гърба си. Не го интересуваше нищо освен миниатюрната жена пред него, която правеше всичко възможно да остане на мястото си, докато той се спускаше към нея.