Преродена любов

През месеците от пролетта насам я виждаше по време на ядене и се насилваше да разговаря с нея, отместваше стола й или й помагаше при сервирането, както постъпваше с другите жени в къщата. Но не оставаше насаме с нея и никога не бяха имали физически контакт.

Сега обаче по някаква причина имаше усещането, че я докосва.

— Ноуан. — произнесе.

Тя освободи длани, като измъкна ръце от ръкавите си и ги повдигна към качулката, покриваща лицето й. С деликатно движение се разкри пред него.

Очите й блестяха и в тях се четеше лека тревога, а чертите й бяха също така съвършени, както през пролетта в Светилището.

Кожата на шията й беше прекрасна и бяла... и тя я докосна леко с треперещи пръсти.

Най-неочаквано го завладя неустоим глад, потребността изпълни цялото му тяло, накара кучешките му зъби да се удължат и устните му да се разтворят леко.

— Тор? Къде си, по дяволите?

Острият тон на Ви разруши мига и той изръмжа през рамо:

— Идвам.

— Добре, защото кралят чака само теб.

Тор погледна още веднъж към фоайето, но Ноуан беше изчезнала. Като че никога не се бе намирала там. Той потърка очи и се запита дали не си беше въобразил случилото се. Дали се беше изтощил до степен да халюцинира?

Ако виждаш неща, това не е от изтощение, изтъкна му един вътрешен глас.

— Не казвай нито дума повече — промърмори той и се провря покрай брата. — Нито една проклета дума.

Ви замърмори под нос, очевидно изреждайки всички прегрешения на Тор, реални и въображаеми, но нямаше значение. Поне ръмженето ангажираше устата на брата, докато той крачеше към Рот, Джон Матю и Куин.

— Готов съм — обяви Тор.

Нямаше нужда никой от тях да произнася на глас «Крайно време беше». Физиономиите им бяха достатъчно изразителни.

Миг по-късно петимата се дематериализираха на ширналата се морава пред една толкова голяма къща, че вътре можеше да се побере цяла армия. За нещастие обаче, единственият й обитател беше собственикът, защото от рода му беше оцелял само той.

През последните няколко месеца подобна съдба споходи много други къщи. Прекалено много. И историите си приличаха. Семействата бяха унищожени. Надеждата си беше отишла. Вместо да живеят, оцелелите се тътреха едва-едва по земята.

Братята не си въобразяваха, че тези посещения се приемаха радушно, въпреки че, естествено, никой не отказа на краля. И нямаха намерение да разчитат на добрия късмет — докато приближаваха вратата с оръжия в ръцете, бяха образували формация, в която Тор се намираше пред Рот, Ви се движеше отзад, Джон стоеше от страната на ръката, с която кралят държеше кинжала, а Куин от противоположната.

Още две подобни срещи и можеха да си поемат въздух.

Последвалото само доказа, че нещата можеха да се объркат във всеки един миг.

Изведнъж светът започна да се върти, а голямата антична къща се сучеше и гънеше, сякаш бе попаднала във водовъртеж.