Преследвачът

— Откри ли нещо, та поне да си заслужава? — попита Карол с тон, в който се прокрадваше повече съчувствие, отколкото в думите й.

— Дамиен Коноли го е спипал преди две години за улично нарушение.

Карол подсвирна.

— Я виж ти! Хванахме го в двойна лъжа. Така! Първоначално Макконъл казал на Дон Мерик, че е срещнал Коноли след грабеж в гимнастическия му салон. После на разпита отрече въобще някога да го е виждал. Каза, че е лъгал, за да се прави на интересен в гей средите. А сега излиза, че наистина го е срещал. Какъв обрат!

— Само ако вярваш, че той е убиецът. Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Карол, но мисля, че той не е човекът, когото търсим. Прекалено съм уморен, за да ти обяснявам сега всичко, но след като нахвърлям профила си и го проучиш внимателно, ще разбереш защо не съм толкова въодушевен за Стиви Макконъл.

Той се прозя отново и отпусна глава върху ръката си.

— Кога ще можем да го видим? — попита Карол, като се бореше с желанието си да го накара да изплюе камъчето.

— Слушай, остави ми останалата част от деня и до утре сутринта ще имам в общи линии профила за теб. Какво ще кажеш?

— Добре. Да се нуждаеш от нещо друго междувременно?

Тони не отвърна. Карол му хвърли бърз поглед с периферното си зрение и разбра, че е задрямал. Това бе добре донякъде, помисли си тя. После, като се помъчи да се концентрира, пресече града към дома на Тони — старомодна тухлена къща-близнак в тиха уличка на две спирки от университета. Карол подаде глава навън. Бавното плъзгане на колата до окончателното й спиране изобщо не смути Тони, чието дишане бе станало шумно.

Карол разкопча колана си и се наведе към него, за да го разтърси леко. Тони вдигна сепнато глава и се ококори с див поглед. Втренчи се с неразбиращи очи в Карол.

— Всичко е наред — успокои го тя. — Ти си вече вкъщи. Беше заспал.

Тони разтри очи с юмруци, като мърмореше нещо несвързано. Погледна с мътен поглед Карол и й хвърли сънлива крива усмивка:

— Благодаря, че ме докара.

— Няма проблеми — успокои го Карол, все още завъртяна на мястото си, като болезнено осъзнаваше неговата близост. — Ще ти звънна този следобед и можем да изберем подходящо време, за да се видим утре.

Тони, който вече се бе разбудил, започна да се задушава от клаустрофобия.

— Благодаря отново — каза той и бързо се измъкна, отваряйки вратата на колата, като почти падна на тротоара благодарение на комбинацията от бързина и сънливост.

— Не мога да повярвам, че исках да ме целуне! — каза си Карол, докато го наблюдаваше как отваря портата и се насочва по късата пътечка към къщата. — За бога, какво става с мен?! Първо се отнасях към Дон като квачка към пилците си, а после се заплесвам по експертите по делото. — Видя, че предната врата е отворена, пъхна касета в стереоуредбата и потегли. — Това, от което имам нужда — обясняваше тя на Елвис Костело, — е една хубава почивка.