Преследвачът

— Не си ме виждал, нали, сержант? И няма да ме видиш, когато се върна след два часа, нали?

Полицаят се ухили.

— Няма начин да сте били тук, сър. Щях да съм длъжен да ви забележа.

Двайсет минути по-късно Брандън паркира рейндж роувъра пред къщата на Макконъл.

— За наш късмет Макконъл спомена, че двете му приятелчета, с които споделя жилището, са на почивка.

После измъкна картонена кутия от жабката и подаде на Тони чифт гумени ръкавици.

— Ще имаш нужда от тях — каза той, докато намъкваше другия чифт върху ръцете си. — Ако все пак успеем да се сдобием с разрешително за обиск, ще бъде малко объркващо, когато екипът, снемащ отпечатъците, установи, че ти и аз сме главните заподозрени.

— Има едно нещо, за което съм много любопитен — каза Тони, когато Брандън мушна ключа в секретната брава.

— И какво е то?

— Това е незаконно претърсване? Прав ли съм?

— Точно така — съгласи се Брандън, като отвори вратата и влезе в коридора. Напипа ключа за лампите, но не ги включи.

Тони го последва и затвори вратата. Чак след това Брандън светна лампите. Пред погледите им се разкриха коридор и стълби, покрити с мокети. Няколко рамкирани плаката на културисти се мъдреха на стената.

— Значи, ако намерим някакви доказателства, вероятно те са неизползваеми?

— Отново си прав. Но има какво да се направи по въпроса. Ако например открием бръснач, опръскан с кръв от прерязаните гърла, под леглото на Макконъл, той мистериозно ще смени местопребиваването си с кухненската маса. След това ще отидем при съдията и ще му обясним, че сме прескочили до къщата на Макконъл, за да проверим казва ли истината за отсъствието на двамата му съквартиранти. Тогава случайно сме надникнали и сме видели през прозореца това, което имаме причина да смятаме, че е било оръжието на престъплението, с което са били убити Адам Скот, Пол Гибс, Гарет Финеган и Дамиен Коноли.

Тони поклати развеселено глава:

— Да сме изкръшкали от правилата? Ние?! Никога, Ваша чест!

— Има кръшкане и кръшкане — обясни мрачно Брандън. — Понякога е нужно да тласнеш нещата във вярната посока.

Тони и Брандън обходиха къщата стая по стая. Брандън бе заинтересован от метода на Тони. Той влезе в една стая, застана в средата й и бавно обходи с поглед стените, мебелите, килимите, етажерките. Почти душеше въздуха. После педантично отвори шкафовете и чекмеджетата, вдигна възглавниците на дивана, разгледа списанията, провери заглавията на книгите, компактдисковете, аудио и видеокасетите, като държеше всичко, което докосваше, внимателно и прецизно като археолог. След няколко секунди мозъкът му вече обработваше получената информация, като анализираше всичко видяно и докоснато. Той бавно изграждаше в съзнанието си картина за човека, който живееше тук, като постоянно я сравняваше с бледата представа за Ханди Анди, която се оформяше в ума му като снимка, пусната в проявител.