Накарай ме
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Jack Reacher #20
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-393-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Накарай ме». Краткое содержание книги:
Ричър няма нищо против да помогне в едно случайно започнало разследване. Какво толкова би могло да стане? Съвсем скоро обаче невинната разходка се превръща в зловещо пътуване в сърцето на мрака — от престъпните гета на Лос Анджелис, Сан Франциско и Чикаго до най-скритите нива на киберпространството. Джак Ричър се изправя пред невъобразим кошмар. Но той никога не се е плашил. И никой не може да го накара да спре — да търси отговори и да раздава правосъдие.
— Знаете ли къде живее?
Възрастният мъж отговори:
— Съжалявам, но това са лични въпроси, а аз нямам представа кои сте вие.
— Господин Маккан наскоро се обърна към една компания за частни разследвания, за да му помогне с един проблем. Ние сме служители на тази компания. И дойдохме да му помогнем.
— Значи би трябвало да знаете къде живее.
Ричър сниши глас:
— Може ли да разговаряме насаме, господине?
Тези думи попаднаха право в целта, която беше егото на възрастния мъж. Бяха преценили, че е нещо повече от останалите. Бяха го разпознали като човек, с когото можеш да говориш насаме, за да му споделиш поверителна информация. Той се обърна към останалите доброволци.
— Ще ни оставите ли насаме? И без това работното време започна. Всички си имате задачи за днес.
И така, по-младият мъж и трите жени излязоха от стаята. Чан затвори вратата след тях и двамата с Ричър се настаниха на столовете, които се бяха освободили току-що. Възрастният мъж не беше помръднал от мястото си.
— Боя се, че агентът, който се занимаваше със случая на Маккан, е изчезнал — започна Чан. — И първото нещо, което трябва да направим в такъв случай, е да се уверим, че клиентът ни е в безопасност. Това е стандартна оперативна процедура. Но имаме нужда от помощ, за да го открием.
— За какво става въпрос? — попита възрастният мъж.
— Не знаем със сигурност. Може би ще можете да ни помогнете. Смятаме, че господин Маккан се е разтревожил от нещо. Може да ви е споменавал за някакъв свой проблем.
— Знам със сигурност, че не е доволен от живота.
— А знаете ли защо?
— Двамата не сме близки. Не си споделяме такива неща. Поддържаме работни отношения. Разговаряме на теми, свързани с библиотеката, разбира се, често надълго и нашироко, и сме на едно мнение по повечето от тях, но почти не си спомням да сме водили лични разговори. Останал съм с впечатлението, че той има семейни проблеми. Не мога да ви кажа нищо повече от това. Мисля, че съпругата му е починала отдавна и има голям син, с когото има проблеми. Или предизвикателства, както е прието да се казва сега.
— Знаете ли къде живее?
— Не, никога не ми е казвал.
— Това не е ли необичайно? — попита Ричър. — Хората обикновено споменават къде живеят, нали? Какви магазини има на тяхната пресечка, колко далече трябва да отидат от дома си, за да си вземат чаша кафе?
Възрастният мъж отговори:
— Останах с впечатлението, че той се срамува от мястото, където живее.
Двамата излязоха навън, където жената от „Справки“ вече беше на работа зад бюрото си. Беше се появила точно навреме. Чан отново ѝ се представи, а след това ѝ показа една от старите си визитни картички от ФБР и всичко потръгна много гладко с изключение на това, че жената все така отказваше да им даде адреса на Маккан. Беше непоклатима. Вярваше пламенно в правото на хората да защитават личното си пространство. Предложи им да се обърнат към директора на библиотеката. Но Ричър предположи, че директорът ще храни също толкова пламенни убеждения — ако не в правото на лично пространство, то със сигурност по отношение на риска от съдебни дела, заведени срещу поверената му институция — и следователно ще бъде също толкова непоклатим.
— Добре, не ми давайте адреса — каза той. — Но поне ми кажете дали господин Маккан има адрес.
— Разбира се, че има — отговори жената.
— И вие го знаете?
— Да, точно така. Но не мога да ви го кажа.
— Наблизо ли е?
— Не мога да ви дам адреса.
— Аз не го искам. Адресът му вече изобщо не ме интересува. Дори да ми го кажете, няма да искам да го чуя. Просто искам да знам дали е наблизо. Това е всичко. Така няма да ми издадете нищо важно. Във всеки квартал живеят хиляди хора.
— Да, наблизо е.
— Колко наблизо? Пеша ли идва до тук в дните, когато е на работа?
— Вие ме питате за адреса му.
— Не, напротив. Не искам да знам адреса му. Вече дори няма да ви позволя да ми го кажете. Ако започнете да говорите, ще си пъхна пръстите в ушите и ще запея, за да не ви чувам. Просто искам да знам дали идва пеша. Това е въпрос на география. Или на физиология. На колко години е господин Маккан според вас?
— На колко какво?
— Години. Възрастта му е нещо различно от адреса. Можете да говорите свободно за нея. Имате пълната свобода да споделите впечатленията си по този въпрос.
— Шейсет. Миналата година навърши шейсет години.
— В добра форма ли е?
— Напротив. Изглежда ужасно.