Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Безпощадно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Безпощадно

Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:

Подозрението вечно преследва виновния ум.
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 99
Перейти на страницу:

„Разбрах, де — искаше да отвърне Ариа. — Ти ми открадна Ноъл. Печелиш“. Тя се наведе напред.

— Виж какво, би ли говорила с мен като нормален човек? Знам, че можеш.

Устните на Клаудия се разтегнаха в мазна усмивка.

— Както искаш — отвърна тя с равен глас, изгубила смотания си акцент. След това потупа по своя учебник по история на изкуството с розовия си химикал. — И тъй като сме откровени една с друга, чудех се дали не можеш да направиш и моята част от проекта. Глезенът все още много ме боли.

Ариа впери поглед в глезена на Клаудия, който почиваше на съседния стол. Той дори вече не беше бинтован.

— Не можеш цял живот да се извиняваш с това — отвърна тя. — Аз си правя моята част от проекта и край. Можем да работим заедно, но нямам намерение да работя вместо теб.

Клаудия се надигна в стола си и присви очи.

— Тогава може би ще кажа на Ноъл какво ми причини.

Ариа затвори очи. Беше й омръзнало да я изнудват и заплашват.

— Знаеш ли какво? Кажи му. И без това вече не сме заедно. — Щом изрече това, изведнъж се почувства лека и свободна. Скоро завинаги щеше да напусне Роузууд. Какво значение имаше?

Клаудия се облегна назад и устните й оформиха едно малко „о“.

— Ще кажа и на новия ти приятел. Господин Писател. Колко мило от негова страна, че ми позволи да прочета романа му, нали? И колко е тъжно, че главният герой умира накрая.

Ариа потръпна при споменаването на книгата на Езра — нямаше никакво намерение да си играе на критика с Клаудия.

— Ако издрънкаш какво направих, аз ще им разкрия какво ми каза ти, докато бяхме на лифта, и че цялото ти поведение на невинна блондинка е просто игра. Помниш ли когато ми каза, че искаш да спиш с Ноъл? Помниш ли как ме заплаши?

Клаудия сбърчи вежди. Тя пъхна учебника в чантата си и се изправи.

— Препоръчвам ти да си помислиш за моята част от проекта. Не ми се иска да съсипвам отношенията ти с новия ти приятел, поета.

— Вече го обмислих — отвърна твърдо Ариа. — И няма да направя твоята част.

Клаудия преметна чантата си през рамо и се понесе ядосано между масите, като едва не събори един колежанин с кафе и кифличка в ръка.

— Чао! — извика триумфиращо Ариа след нея.

Когато Клаудия изскочи навън, фолк изпълнителят пред прозореца подкара кавър на Рей Ламонтан. Ариа отвори учебника си, изпълнена с огромно облекчение. Много по-добре щеше да се чувства, ако работеше сама. Тя разгледа съдържанието, намери частта за Караваджо и се прехвърли на страницата, където беше описан животът му.

После се зачете.

„През 1606 при шумна кавга Караваджо убил един младеж. Но успял да избегне наказанието, като напуснал Рим, а за главата му била обявена награда“.

Гадост. Ариа обърна на следващата страница. Още три абзаца описваха колко буен и ужасен е бил Караваджо. Изведнъж тя забеляза, че някой беше прикрепил жълто листче хартия към долния ъгъл на страницата. Една нарисувана стрелка сочеше към думата „убиец“ в текста. Освен това имаше и съобщение.

Май двамата с Караваджо имате много общо, Ариа! Не си мисли, че гневът ми ще те отмине, убийцо. Ти си най-виновната от всички.

А.

27.

Късмет, лейди Макбет

Събота вечерта ученици, родители и граждани на Роузууд се тълпяха в аудиторията на „Роузууд дей“, за да гледат единственото представление на „Макбет“. Въздухът беше наелектризиран, изпълнен с очакване, и само минути по-късно лампите угаснаха, тълпата утихна, трите вещици заеха местата си за първото действие и завесата се вдигна. Над сцената се изви пушек, вещиците се кискаха и пророкуваха. За публиката всичко изглеждаше безупречно, но зад кулисите цареше пълен хаос.

— Пиер, трябва ми грим! — изсъска Кирстен Калън, приближавайки се до Пиер с униформата на прислужничка в ръце.

— Пиер, къде държим броните? — попита тихо Райън Шифър.

Секунда по-късно се появи и Скот Чин.

— Пиер, този меч изглежда ужасно смотан. — Той протегна ръката си, в която държеше тъпа, обвита във фолио шпага, артпроект, изработен в часовете по трудово в девети клас, и лицето му се изкриви в гримаса.

Пиер ги изгледа страшно и бузите му пламнаха. Косата му стърчеше на кичури, ризата му не беше запасана, а в едната си ръка държеше дамска обувка с висок ток; Спенсър не проумяваше какво търси тя там. Може би беше поредното суеверие, свързано с „Макбет“?

1 ... 69 70 71 72 73 74 75 76 77 ... 99
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)