Безпощадно

Езра повдигна рамене.

— Всъщност не.

Ариа го зяпна, изненадана. Но сега не беше моментът да спори с него.

— Хайде — каза тя, хвана го за ръката и го повлече надолу по стълбите тъкмо когато Ила влезе в тоалетната. Ариа грабна палтото му от гардероба в коридора, пъхна го в ръцете му и го избута през вратата.

Навън светът миришеше на нагрети от слънцето тротоари и пушещи комини. Ариа тръгна по каменната алея към фолксвагена на Езра, който беше паркиран край тротоара.

— Скоро ще поговорим за Ню Йорк, нали? — избъбри тя. — Имам да ти показвам цял куц апартаменти.

— Ариа, почакай.

Ариа се обърна. Езра беше спрял до вратата с ръце в джобовете.

— Да не би да се притесняваш да те виждат с мен?

— Разбира се, че не. — Тя се приближи до него. — Но все още не съм готова да обясня на майка ми какво се случва. Предпочитам да го направя сама, когато си събера мислите.

Езра се взря в нея с потъмнели очи, но после кимна.

— Добре. Ще се видим ли утре?

— Да. Или… чакай. — Ариа стисна очи. — Утре имам ангажименти в училище. — Тогава беше представлението на „Макбет“. Двете с Ила щяха да гледат Майк, а после да ходят на следпремиерно парти. Ариа в никакъв случай нямаше намерение да води Езра на нещо в „Роузууд дей“. — Какво ще кажеш за неделя?

— Неделя да бъде. — Езра я целуна по бузата, качи се в колата и потегли.

Ариа го изпрати с поглед, притиснала ръце към гърдите си. От лявата й страна се появи някаква сянка и тя се обърна. Нещо помръдна в гъстите храсти, които разделяха тяхната къща от съседната. Ариа мерна проблясък на руса коса. Мокрите листа пропукаха под нечии стъпки.

— Ехо? — извика тя.

Но гората изведнъж застина. Ариа здраво стисна очи. Колкото по-скоро двамата с Езра се махнеха от Роузууд, толкова по-добре.

Час по-късно Ариа влетя в „Биксби“, кафенето в сградата на „Холис“, и видя Клаудия да седи на една от задните маси, облечена в тесен черен пуловер и още по-тясна дънкова пола, и черни боти с токчета. Платиненорусата й коса сияеше, кожата й бе безупречна като на порцеланова кукла и всички момчета в кафенето й хвърляха крадешком погледи.

— Доста се забави — рече превзето Клаудия, когато забеляза Ариа, и идеално очертаните й устни се изкривиха в гримаса. — Чаках почти петнайсет минути!

— Извинявай. — Ариа пусна учебника си по история на изкуството на масата и отиде до бара да си вземе кафе, което накара Клаудия да изписка недоволно. Опашката беше дълга, всички си поръчваха лате и мока, и когато Ариа се върна на масата, по бузите на Клаудия имаше червени петна.

— Имам планове, знаеш! — тросна й се тя. — Ще се срещам с Ноъл!