Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Внезапно тълпата от танцуващи деца се раздели. Едно красиво русо момиче се втурна към Хана. Това беше Мона. Тя бе облечена в същата рокля на Зак Позен като Хана — същата, която двете пробваха в „Сакс“. Само че нейната не беше така опъната на корема и на задника. Ципът не изглеждаше толкова набран и сгърчен, и нямаше никакви изпъкналости.
Вместо това тя подчертаваше тънкото кръстче на Мона и разкриваше дългите й гъвкави крака.
Мона я погледна слисано.
— Какво правиш тук? — Тя огледа Хана от главата до петите и устата й се изкриви в усмивка. — И откъде взе тази рокля, по дяволите?
— Ти ми я изпрати — отговори Хана.
Мона я погледна така, сякаш виждаше луда жена. Тя посочи Райли с пръст.
— Това е дворцовата дреха. Смених ги. Исках да бъда единствената, която да бъде в цвят шампанско — не всичките. — Тя отново огледа Хана. — И определено не някакви си хипопотами.
Всички се засмяха, включително сервитьорките и бармана. Хана отстъпи объркана. За миг в залата настъпи тишина — диджеят подготвяше следващата песен. Мона сбърчи нос и Хана изведнъж се почувства така, сякаш някой й стегна гърлото с връв. Всичко и стана ясно до болка.
Разбира се, че не Мона бе изпратила роклята. Беше А.
— Моля те, напусни. — Мона скръсти ръце на гърдите си и отново огледа множеството изпъкнали места по тялото на Хана. — Аз оттеглих поканата си, забрави ли?
Хана тръгна към Мона с желанието да обясни, но стъпи накриво със златистите си обувки на високи токчета. Усети как глезените й се изкривяват, краката се подгъват и коленете й се удрят в земята. Още по-лошо, Хана чу едно силно хрррррръс, което не можеше да сбърка. Внезапно усети, че едното й бедро вече не е толкова притиснато от роклята. Докато се обръщаше, за да види пораженията, другият шев също поддаде. Цялата страна на рокля, от гърдите до бедрата, зейна и разкри тънките дантелени ленти на сутиена и прашките й.
— Мили Боже! — изписка Райли. Всички избухнаха в смях. Хана се опита да се покрие, но не знаеше откъде да започне. Мона просто си стоеше там и не помръдваше, красива и царствена във великолепната си премяна. Хана не можеше да повярва, че само преди няколко дни те бяха най-добрите приятелки.
Мона сложи ръце на хълбоците си и погледна към останалите.
— Хайде, момичета — подсмръкна тя. — Тази развалина не заслужава нашето внимание.
Очите на Хана се изпълниха със сълзи. Децата започнаха да се оттеглят, а някой се спъна в Хана и я заля с топла бира. Тази развалина не заслужава нашето внимание. Думите отекнаха в главата на Хана. Изведнъж тя се сети за нещо.
Помниш ли когато видя Мона да излиза от клиниката за пластична хирургия? Думата липосукция да ти говори нещо?
Хана се надигна от хладния мраморен под.
— Хей, Мона.
Мона се обърна и я погледна.
Хана си пое дълбоко дъх.
— Изглеждаш много по-слаба откакто те видях да излизаш от клиниката след липосукцията.
Мона вирна глава. Но тя не изглеждаше ужасена или изплашена — просто объркана. Тя леко изпъшка и завъртя очи.
— Боже, Хана. Толкова си жалка.
Мона отметна косата си назад и тръгна към сцената. Стената от деца бързо ги раздели. Хана седна, като се опитваше да придържа с ръце разкъсаната си рокля. Внезапно го видя: лицето си, увеличено милион пъти на гигантската видеостена. Последва един дълъг кадър на роклята й. Тлъстините под ръцете й изпъкваха. Лентите на прашките й прозираха под впитата рокля. Хана на екрана пристъпи към Мона и се строполи на земята. Камерата беше уловила разпадането на роклята й.
Хана изпищя и покри очите си с ръце. Всички избухнаха в смях и тя се почувства така, сякаш хиляди иглички се забиват в кожата й. Изведнъж усети нечия ръка на гърба си.
— Хана.
Хана погледна през пръстите си.
— Лукас?
Той бе облечен с тъмни панталони, тениска на „Атлантик рекърдс“ и раирано сако. Порасналата му руса коса изглеждаше пухкава и рошава. Изразът на лицето му показваше, че е видял всичко.
Той свали сакото си и й го подаде.
— Ето, облечи го. Да се махаме оттук.
Мона се качваше на сцената. Тълпата затаи дъх в очакване. При всяко друго парти Хана щеше да се намира най-отпред в центъра, готова да се потопи в музиката. Вместо това тя сграбчи ръката на Лукас.
30
В събота вечерта Емили затегна връзките на кънките си за лед толкова здраво, че почти не усещаше краката си.