Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Мелиса! — извика госпожа Хейстингс.
Изведнъж всичко потъна в мрак.
29.
Хана се добра до входа на планетариума малко след девет. Наистина шантава работа, но ходенето с дворцовата рокля беше доста трудно. Както и сядането. Всъщност и дишането дори.
Добре де, нещото адски стискаше. Отне й цяла вечност да се напъха в роклята и още толкова да вдигне ципа на гърба. В един момент дори мислеше да вземе ластичния колан на майка си, но това означаваше да съблече роклята и отново да премине през мъчението с ципа. Всъщност целият процес бе продължил толкова дълго, че не й бе останало време да свърши нещо друго, като например да се погрижи за грима си, да изгори калориите, които бе погълнала днес или да прехвърли номерата от стария телефон в новото блекбъри.
А сега й се струваше, че платът на роклята се е свил още повече. Той се врязваше в кожата й и се беше впил толкова силно в хълбоците й, че тя нямаше никаква представа как ще издърпа полата нагоре, за да се изпишка. При всяко движение чуваше как разни тънички кончета се късат. Имаше и някои места около коремчето, на гърдите и около задните й части, които… изпъкваха.
През последните няколко дни бе изяла доста сиренки… и бе положила невероятни усилия да не ги повърне. Възможно ли е толкова бързо да надебелее? Ами ако внезапно нещо в метаболизма й се беше объркало? Ами ако се беше превърнала в едно от онези момичета, които напълняваха само при вида на храната?
Но тя трябваше да облече тази рокля. Може би като я поноси известно време, платът ще се отпусне, също като кожата. На партито сигурно нямаше да бъде много светло, така че едва ли някой ще забележи. Хана се изкатери по стълбите на планетариума, като се чувстваше като един схванат пингвин с цвят на карамел.
Тя чу пулсиращия бас от вътрешността на сградата и се стегна. Не бе усещала такава нервност от купона за Хелоуин, който Али бе организирала в седми клас, когато все още се чувстваше като неудачница. Скоро след като Хана отиде, се появиха Мона и двете й приятелки Чейси Бледсоу и Фай Темпълтън, облечени като тримата хобити от „Властелинът на пръстените“. Али ги погледна и извърна презрително глава.
— Изглеждате така, сякаш сте покрити с мухи — каза тя и се изсмя в лицата им.
На следващия ден след партито Хана отиде с майка си в бакалията, където видя Мона и баща й на опашка пред касата. На ревера на дънковото й яке бе закачена иглата с кристална хелоуинска тиква, която бе в торбата с подаръци за Али. Мона я носеше гордо, сякаш беше нейна.
Хана почувства прилив на вина заради това, че бе зарязала Лукас — той не й бе отговорил на писмото, в което му бе отказала — но тя нямаше друг избор. Мона почти и беше простила в магазина на „Т-мобил“, а след това й беше изпратила и роклята. Най-добрите приятелки винаги бяха на първо място, особено най-добрите приятелки като Мона.
Тя внимателно бутна голямата метална врата и влезе. Музиката се стовари върху нея като вълна. Тя видя синкави ледени скулптури в главната зала, а малко зад тях един гигантски трапец. От тавана висяха блещукащи планети, а зад сцената грееше гигантска видеостена. Величественият Ноъл Кан се взираше през телескопа върху джъмбо трона.
— Мили Боже — чу Хана глас зад гърба си. Тя се обърна. Наоми и Райли стояха до бара. Двете бяха облечени в еднакви зелени рокли и носеха малки сатенени чантички. Райли прикри усмивката си с ръка и огледа Хана от главата до петите. Наоми се изсмя с глас. Стомахът на Хана сигурно щеше да се свие от притеснение, ако роклята вече не го беше направила.
— Хубава рокля, Хана — каза Райли с равен глас. Със своята яркочервена коса и блестящи зелени очи, тя приличаше на обърнат морков.
— Да, много ти отива — престорено се усмихна Наоми.
Хана вирна гордо глава и ги подмина. Размина се с една сервитьорка, която носеше табла с хапки от раци, и се опита да не ги гледа, защото се тревожеше, че ще наддаде още. След това видя, че образът на гигантския екран се смени. Появиха се образите на Никол Хъдсън и Кели Хамилтън, малките кучки, които бяха приятелки на Наоми и Райли. Те също бяха облечени с подчертаващите фигурата зелени рокли и носеха същите мънички сатенени чантички.
— Честит рожден ден, Мона, от твоите придворни дами! — извикаха те, като раздаваха целувки.
Хана замръзна. Придворни дами? Не. Роклите не трябваше да бъдат зелени, а с цвят шампанско, нали?