Завещанието
- Автор: Адлер Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Нейкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Завещанието». Краткое содержание книги:
— Престани, Клемънт! — заповяда Монтана.
Допелман обаче се беше свил при тази словесна атака, стискаше неуверено чашата с вино, навел глава. След миг измърмори тихо нещо, после стана и излезе.
Монтана отиде след него. Хвана го за рамото, но Допелман се отскубна и продължи да върви към вратата. Монтана го гледаше разтревожено. Но нямаше избор и след миг се върна на масата.
— Мисля, че това е достатъчно за тази вечер — каза той студено. — Даян, ти беше поканена, защото беше бивша съпруга на Боб. Не знам дори дали ти е оставил нещо в завещанието си, но те моля да се държиш възпитано, за бога. Колкото до теб, Клемънт, ако не искаш да си част от това плаване, можеш да си тръгнеш утре. Ще бъдем в Сен Тропе около седем, изборът е твой. Но те предупреждавам, ако се държиш така обидно и нападателно, аз лично ще те отстраня от борда на яхтата. Ясен ли съм?
— Кой, по дяволите, си ти, та да ми кажеш какво мога и какво не мога да правя?! — Чарли бутна стола си назад и последва Допелман. — Майната ви на всички ви! — чухме го да мърмори, докато отиваше към вратата.
Погледнах изумените си гости. Даян също стана и тръгна към вратата. Филомена я проследи с поглед.
— Вярно е, че бях любовница на Боб — каза тя, — но ние се обичахме, наистина се обичахме. И ми е много мъчно, че той е мъртъв. — Тя насочи пълния си с тъга поглед към Брандън. — Как може Даян да говори такива грозни неща?
По бузите й се затъркаляха големи сълзи. Брандън извади копринена носна кърпичка от горното джобче на сакото си и започна да ги попива.
— Всичко е наред. Няма нищо, тя не може да ти причини по-голяма болка — каза той, за да я успокои.
Аз бях ужасена. Погледът ми срещна този на Монтана.
— Мисля, че е по-добре да сложим край на тази вечер — каза той. — Да се надяваме, че утре ще бъде по-добре.
— Исусе! — прошепна Бордоле. — Отивам в бара! И искрено се надявам, че Чарли и Даян няма да са там.
— Аз се тревожа за Допелман — каза Монтана, след като те излязоха. — По-добре да отида да го потърся. Ще се срещнем с теб по-късно в бара.
— Бедният Допелман! — каза Бордоле, докато двете пиехме по чаша шампанско за лека нощ. — Този Чарли е истинско копеле, разбрах го в мига, в който го зърнах. Мъже като него обикновено имат какво да крият, повярвай ми.
Някои от младите членове на екипажа дойдоха, за да се запознаят с нас и да побъбрят. Бордоле беше в стихията си. Мелвин свиреше „Димът влиза в очите ти“, а Тексас му пригласяше с дрезгавия си глас, който караше публиката й да изпада във възторг. Дори Филомена, която вече не плачеше, се усмихна смело. Тя седеше толкова близо до Брандън, че почти се притискаше в него.
Монтана се върна след петнайсет минути.
— Няма и следа от Допелман — каза той с тревога. — Накарах стюарда да провери — не е в каютата си. Проверих и всички палуби, там също го няма. Надявам Се, че Клемънт не го е подтикнал да направи нещо наистина глупаво.
Като схванахме смисъла на думите му, аз и Бордоле втренчихме в него ужасени погледи.
— Никога не можеш да си сигурен с такъв човек — каза Монтана. — Той е способен на всичко. Ще трябва да кажа за случилото се на капитан Андерс.
Той извика един от младите офицери и двамата се отдалечиха. След минути яхтата забави ход, после зави в полукръг и започна бавно да се връща.
— О, мили боже! — възкликнах. — Той наистина мисли, че е възможно Допелман да е скочил през борда.
Настъпи тишина — няколко секунди, в които всички се мъчеха да съберат мислите си. След това изтичахме на палубата. Наведохме се през перилата и втренчихме погледи в синьо-черното море, сега осветено от силните светлини на яхтата. Платформата на долната палуба се повдигна хидравлично, екипажът издърпа резервните лодки и ги спусна във водата.
— О, не! — простена Филомена. — Вината е на онзи ужасен човек… Но и Допелман е толкова странен!
— Всичко ще бъде наред — казах, като се опитах думите ми да прозвучат уверено и оптимистично, докато екипажът продължаваше да търси тялото във водата.
— Не бъди толкова сигурна — каза Бордоле. — Човек като него, унижен така публично…
Останалите членове на екипажа претърсваха всяко кътче на палубата, всяка каюта. Барманът каза, че Допелман си е поръчал още една бутилка „Хот-Брион“. Барманът решил, че иска да я вземе в каютата си, а Монтана каза, че не вярва Допелман да реши да се самоубие, докато има пълна бутилка вино.