Да обичаш Порода
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да обичаш Порода». Краткое содержание книги:
За да бъде опазена жива, Хармъни е прикрепена към шериф Ланс Джейкъбс, който се опитва да усмири свирепата й същност, защитавайки нежната жена, която копнее да притежава и която се оказва неговата половинка.
Но на пътя им застава опасен враг, заплашващ да ги раздели завинаги…
Хармъни успя само да ахне, когато той я пусна, завъртя я и я притисна към леглото.
— Застани на колене.
По тялото й премина тръпка, когато осъзна покорството на позицията, в която знаеше, че я иска той. Ланс натисна раменете й надолу, като с едната си ръка улови панталоните й.
За няколко секунди долната част на тялото й бе разголена и Ланс коленичи зад нея.
По някаква причина Хармъни очакваше любовна игра. С изключение на единствения случай в офиса му, той винаги обичаше любовната игра.
Но сега нямаше.
Младата жена изкрещя, когато усети как пенисът му прониква през течната топлина на вагината й. Гърбът й се изви, дългият стон от агонизиращо удоволствие, който се откъсна от нея, щеше да я шокира, ако тя имаше достатъчно разум да мисли в момента.
— Все още си адски тясна, убиваш ме — изръмжа Ланс, улови бедрата й и раздвижи своите, галейки вътрешността й, изпращайки светкавици от удоволствие да измъчват нервните й окончания.
Беше така изпълнена. Той беше горещ, твърд, и й отнемаше дъха от насладата, с която я заливаше и от емоцията, надигаща се вътре в нея.
Контролът му изчезна. Как бе успял да го задържи толкова дълго, Хармъни не бе сигурна, но сега се бе взривил. Тя можеше да го почувства. И заликува.
Когато Ланс започна да се движи, големият му пенис я обладаваше със силни и дълги тласъци, Хармъни не можеше да направи друго, освен да се подпре на леглото, да се бори за въздух и да го поема.
Беше безпомощна под него. Изгубена в един свят на неочаквано, неотменимо удоволствие без начало и без край. Съществуваше само Ланс и блестящата топлина на докосването му, на притежанието му.
— Проклета да си. Нима ще им позволиш да ни отнемат това, Хармъни? — Той се заби в нея силно и дълбоко, всеки тласък й отнемаше дъха и открадваше още една частица от способността й да мисли. За причина. — Ще позволиш на някой да ти отнеме това?
Оргазмът, който я връхлетя, беше неочакван. Ръката на Ланс се изви под нея, пръстите му намериха жадуващия й клитор и го погалиха опустошително.
Хармъни разбра, че е изкрещяла името му. Усети как мускулите й се свиха, след това се отпуснаха, когато мъчителното удоволствие я заля. Около нея избухнаха звезди и тя се загуби в хаоса. Удоволствието. Отметна глава, оставяйки тялото и сетивата й да поемат всеки тласък, който увеличаваше освобождението й.
Беше загубена и го знаеше. Сексуалното господство, което дебнеше точно под повърхността, бе освободено. Ланс не беше човека, на когото можеш да се възпротивиш, беше разбрала това отдавна. Не беше човек, който ще стои отзад и ще се надява на най-доброто.
И не стоеше отзад и сега.
— Не сме приключили. — Грубото изказване, произнесено с грапав гладен глас, накара утробата й да се свие, а дъхът й да секне.
— Чакай… — Само един момент. Само колкото да се отслаби невероятната чувствителност на мускулите, стискащи дебелият му пенис.
— За какво? — Ланс се наведе над нея и я задържа неподвижна, а бедрата му се свиха, карайки пулсиращата му ерекция да я погали вътрешно. — За какво да чакам, Хармъни? За да помислиш? За да се довериш на някого, който ще унищожи и двама ни?
Бедрата му се тласнаха към нея, вкарвайки го по-дълбоко, дъхът й потрепери в гърдите, а юмруците й стиснаха завивката под нея.
— За да може някое копеле да реши, че си по-добре без мен?
— Не! — Мъчителната емоция, която чу в гласът му, разкъса сърцето й. Усети устните му на врата си, дишането му — тежко и остро — в ухото си.
И усети болката му. Страхът му. Мирисът се обви около нея, примесвайки се с решителността и силата му.
— Моя. — Ланс я ухапа по ухото, когато Хармъни почувства бавното оттегляне на пенисът му, плъзгащ се по пламтящите нервни окончания. — Чу ли ме, Хармъни? Моя си, по дяволите!
Последната част от изказването му дойде със силен рязък тласък, който я разтърси. О, боже, това беше толкова хубаво. Шибващите пипала на удоволствието сякаш се разпространиха от чувствителната й вагина по останалата част на тялото й. Зърната я заболяха, клитора й започна да тупти от подновено желание, а плътта й се наелектризира до точката, в която Хармъни можеше да почувства движението на въздуха около нея. Още една ласка. Още едно удоволствие, което я караше да вика за още, заглушавайки тихото котешко ръмжене, излизащо от гърлото й.
— Харесва ли ти това, скъпа?
— Да… — Думата прозвуча като скимтене. — О, господи, да, Ланс. Прекрасно е. — Тя се притисна назад, усещайки бавното проникване, поклащането и извиването на бедрата му, натиска на тестисите му по набъбналия й клитор, когато се зарови докрай.