Забравените

Тя понечи да затвори вратата, но Пулър вдигна пред очите й служебните си документи.

— Вчера пристигнах от Вашингтон — добави той. — Леля ми почина внезапно, а аз не познавам никого в този град. Просто се опитвам да изпълня дълга си към нея, но за тази цел ми трябват и някои сведения. Свикнал съм на това от службата си в армията. Ще ви бъда много благодарен за помощта.

— Моят син е във флота — каза жената.

— Моряците най-редовно ме вземат на автостоп — усмихна се Пулър и я погледна очаквателно.

Тя отмести очи към кантората на Мейсън.

— След двайсет минути имам среща за вечеря, но дотогава мога да отговоря на въпросите ви. Моля, влезте.

Минута по-късно седяха в офиса й, който се оказа много по-подреден от този на Мейсън.

— И тъй, както вече ви споменах, госпожо Дауди…

— Наричайте ме Шийла — предложи тя и извади дълга цигара. — Не се безпокойте, електронна е… Неочаквано се оказа, че проклетото нещо действа. Пуша от двайсет години, като през последната от тях използвам тази цигара с надеждата да прочистя дробовете си.

Пулър погледа парата, която се издигна от фалшивата цигара, а после каза:

— Както вече споменах, Шийла, търся известни референции за адвокат Мейсън. Предполагам, че го познавате.

— О, много добре познавам Гриф.

— Ще ми го препоръчате ли?

— Аз също съм адвокат и отлично знам, че ако кажа нещо лошо за някого, той винаги може да ме осъди. Особено пък Гриф.

— Това ми прилича на отрицателен отговор — подхвърли Пулър.

— Но напълно неопределен — веднага отговори тя.

— Значи не бихте го препоръчали?

Жената се облегна назад и започна да го оглежда.

— Коя е леля ви?

— Бетси Саймън.

— Не я познавам, но ако Гриф е имал грижа за имотите й, това със сигурност й е излизало доста скъпо. Все пак мога да ви дам един съвет: наблюдавайте разходите му като ястреб.

— Тоест това понякога е проблем при Мейсън?

— Не бих използвала думата „понякога“.

— Тогава защо хората ползват услугите му?

— Може би защото умее да прикрива следите си.

— Вие обаче не се оставяте да ви заблудят. Как така?

— Ще се изразя по друг начин. Практикувам право в този град горе-долу толкова време, колкото и той. Клиентите ни много си приличат. Водим едни и същи дела. Адвокатите по завещания и имотни въпроси нямат нищо общо с големите финансови акули на Уолстрийт. Ние не можем да забогатеем от това, което вършим. Поне аз съм така, въпреки че, извинете за израза, буквално си скъсвам задника от работа.

— А Мейсън е забогатял, така ли?

— Не бива да се заблуждавате от разхвърляното му кабинетче в онази стара къща. Аз например живея в Източен Парадайз, на две преки от морето. Карам осемгодишна тойота камри и това е всичко, което мога да си позволя. Но нещата при Мейсън са съвсем различни — той притежава къща с терен от четири декара на брега на океана, чиято цена със сигурност е седемцифрена, а освен онова инфинити на алеята кара още порше и астън мартин. В допълнение на всичко това постоянно обикаля света — Африка, Азия, Близкия изток, Южна Америка. Същевременно клиентите му са наясно, че съвсем не е гений в професията, но никога не го признават открито.