Забравените

Пулър беше наясно, че това са пълни глупости. Тези типове просто си бяха изработили алиби. Но Диего ги беше видял близо до „Сиера“, а там едва ли имаше недвижими имоти, които биха представлявали интерес за тях. Реши да не споделя тази информацията с ченгетата.

— Добре де, може би си права — промърмори той.

Пред Ландри това очевидно не мина, а Хупър все още се надяваше да го арестува.

Пулър се обърна с намерението да се качи в тахото.

— Как разбра, че сме приключили с теб? — обади се заядливо Хупър.

Пулър спря и се обърна.

— Добре, приключихте ли с мен? — спокойно попита той.

Изненадано от въпроса, дебелото ченге безпомощно се обърна към Ландри.

— Довърши огледа на района, Хуп — каза тя. — А аз ще разменя две думи с господин Пулър.

Хупър се качи в патрулката, включи аварийните светлини и сирената. Ландри изненадано трепна от зловещия вой.

— По дяволите, Хуп! — изкрещя тя. — Тръгвай най-сетне!

Той потегли с мръсна газ.

— Как можеш да работиш с такъв идиот? — попита Пулър.

— Какво става с теб? — пренебрегна въпроса тя.

— Моля?

— Да не те друса параноята?

— Нищо подобно. Тези наистина ме следяха.

— Разполагаш ли с доказателства?

— Скоро ще ги получа.

— Това, което трябва да получиш в момента, е малко спокойствие, Пулър. Остави ги на мира, защото не са от хората, които ще позволят да бъдат притеснявани.

— Според теб ги притеснявам, така ли?

Тя скръсти ръце на гърдите си и отправи поглед над рамото му.

— Трябва да дойда в участъка и да повдигна обвинения срещу снощната групичка — подхвърли той.

— Може би няма да го сториш — отвърна тя.

— Защо?

— Те искат да повдигнат обвинения срещу теб.

— Моля?!

— Твърдят, че си ги нападнал.

— Точно така. За да не ме ликвидират.

— Не те съветвам да се придържаш към подобни признания.

— Но те бяха в стаята ми! Чакаха да се прибера, за да ме нападнат. За какви признания говориш?

— След като дадоха писмени показания, тези хора бяха освободени.

— Нима толкова бързо действате тук, в Парадайз?

— Не знам какво да ти кажа.

— Увериха ме, че никой от тях не поддържа връзки с гангстери. Но някой явно дърпа конците.

— Аз съм обикновено ченге, Пулър. Не стигам чак толкова надълбоко.

— Значи пак са на улицата и планират ново нападение срещу мен?

— Мисля, че това не бива да те тревожи.

— Защо?

— Защото ги предупредих, че си абсолютен маниак от специалните части, който може да ги ликвидира по сто различни начина. Казах им, че следващия път ще ги избиеш до крак, а след това приятелите ти от армията ще се появят тук да ликвидират и семействата им.