През Вселената
- Автор: Рэвис Бет
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-111-3
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «През Вселената». Краткое содержание книги:
Ейми притиска ръка към стъклената кутия, сякаш се опитва да пробие леда и да хване жената за ръката.
— Добре е — отвръща Док.
Той се изправя и се блъсва в мен. Аз отстъпвам назад. Навежда се отново над стъклената кутия и разглежда електрическото табло. Свързва един таблет към жица от кутията и чете цифрите, които се появяват на екрана. Гледа ги и сумти, но не мога да преценя дали това означава, че е доволен, или обратното. Пише още няколко цифри на таблета, после го откачва и завърта ключа. След малко лампичката светва в зелено.
Док тика стъклената кутия обратно в криогенната камера. Затръшва вратата и спуска резето. От камерата полъхва струя студен въздух и това е единственото доказателство, че номер шейсет и три е бил навън.
— Тя е добре — казва Док. — Хванали сте я навреме.
— Момчета? — вика Хари.
Обръщам се изненадано. Харли се е отдалечил от нас и е от другата страна за пътеката, където не можем да го видим.
— Как разбрахте, че тя е тук? — пита Док.
— По звука — отвръща Ейми.
Док се мръщи замислено.
— Което означава, че този, който го е направил, е бил тук заедно с вас. Между другото, вие защо сте тук?
— Исках да покажа на Ейми торбите на родителите й — казвам бързо, преди Ейми да е споменала нещо за това, че искахме да видим родителите й. Струва ми се, че точно сега не е моментът да му обяснявам, че смятахме да ровим из криогенните камери.
— Хм… момчета? — Харли се провиква отново през две редици от нас.
— Тази работа не ми харесва — казва Док. — Който и да е бил тук заедно с вас, трябва да е знаел, че и вие сте долу, че ще чуете какво става. Освен вас тримата, някои друг идват ли е?
Двамата с Ейми се споглеждаме.
— Аз поне не знам за никого — казва тя.
— Нито пък аз.
— Момчета! — крещи Харли.
— Какво? — изкрещявам в отговор.
— Елате на редицата с номер двайсет! Веднага!
Док тръгва нататък, а ние с Ейми тичаме, защото вече знаех какво ще видим. Тревогата в гласа на Харли не е фалшива. Нещо не е наред.
Когато завиваме зад ъгъла, става ясно защо Харли крещи така.
По средата на пътеката лежи друга кутия. Но тази се е разтопила. И мъжът вътре е мъртъв.
39
Ейми
— О, не.
Не исках да го кажа на глас.
Но аз познавам този мъж.
Господин Кенеди работеше с мама и аз вината съм го намирала за малко гаден. Той беше един от онези извратени застаряващи мъже, които никога не са били женени и която си мислят, че понеже са стари, всичко им е позволено и никой нищо не може да им направи. Надничаше в деколтето на мама или ме караше да вдигна нещо от пода всеки път, когато ходех в лабораторията да видя родителите ми. Мама не му обръщаше внимание и подминаваше това със смях, но аз се чудех какво ли прави господни Кенеди, когато се прибере вкъщи и си мисли за деколтето на мама или за голия ми кръст, когато се навеждам.
А сега той е мъртъв, плува в криогенната течност с отворени очи и замътени ириси. Кожата му е жълтеникава като гъба, напоена с вода. Устата му е отпусната, бузите му са увиснали и образуват малки, пълни с вода балончета при челюстта.
— Номер шейсет и три е бил за отвличане на вниманието — казва Младши.
— Не мисля така — отвръща Док. — Този тук е навън от доста време. — Той вдига капака на стъклената кутия и Харли и Младши му помагат да го постави на пода. Док потапя пръста си в течността, в която плува господин Кенеди. — Водата е хладка, но не е студена. Сигурно е изключен вчера, най-късно снощи.
Младши улавя погледа ми. Докато сме тичали в дъжда и сме се смеели, господин Кенеди се е давел тук. Докато онази двойка се е любела на пейката до езерото, господин Кенеди е умирал. Докато аз съм събличала мокрете си дрехи и съм стояла под горещия душ, докато съм заспивала с поглед към тъмните поля, господин Кенеди е плувал в смъртта.
Още една мисъл: Харли е бил тук по същото време, когато е бил и убиецът.
— Защо? — питам аз.
Док пише нещо на компютъра.
— Номер двайсет и шест. Мъж, на име…
— Господин Кенеди — прекъсвам го аз.
Док ме поглежда с изненада.
— Познавам го отпреди.
— Аха, съжалявам — казва го някак между другото, сякаш иска просто да бъде учтив. — Номер двайсет и шест…
— Господин Кенеди.
— Господин Кенеди е бил оръжеен специалист.