Един по един
- Автор: Картер Крис
- Серия: Robert Huntur #5
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-260-0
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един по един». Краткое содержание книги:
С тези мисли Робърт Хънтър разглежда фотографии от пресен случай на убийство, когато телефонът звънва. От отсрещната страна не се представят, а принуждават Хънтър да посети някакъв интернет адрес. На екрана се появява зловеща картина. Потресени, полицаите в екип с ФБР безрезултатно се опитват да проследят по електронен път първоизточника на този кошмар. Но убиецът не е аматьор и умело въвлича Хънтър в демоничната си игра.
Следват още анонимни обаждания. Още адреси. Още набелязани жертви, за които куршум в тила е само избавление.
Още с първия си роман „Хамелеонът се завръща“ Крис Картър влезе в листата на големите криминални автори. Телеграфният стил, подправен с много напрежение, и изобретателните му герои са негова безусловна запазена марка.
Хънтър насочи вниманието си към таблото със снимките и фотоса на флуоресцентния отпечатък и се почеса по главата: „Дяволът в мен? Какво ли означава това, да му се не види?“
— Ами имейлите на госпожица Стивънсън? — попита. — Нещо ново?
Денис Бакстър от отдел „Компютърни престъпления“ беше качил имейлите на Кристина Стивънсън на външен твърд диск, сега свързан с компютъра на Гарсия. Вече можеха да ги четат на голям екран и да не се притесняват, че от „Ел Ей Таймс“ може да изтрият регистрацията й.
— Засега нищо, което бих могъл да нарека подозрително — отвърна Карлос, връщайки се на бюрото си. — Има размяна на бързи вътрешни имейли между госпожица Стивънсън и други репортери от „Ел Ей Таймс“ — шеги, клюки, обсъждания на статии… такива неща. Претърсвам всичките й имейли за съобщение, което не е дошло от адреса @latimes.com. Надявам се, че по този начин ще отделя личните от служебните й имейли. Засега не се появява нищо, но трябва да проверя още много. А ти?
Робърт му разказа за срещата си с Памела Хейс.
— Хей, чакай малко — рече Гарсия, вдигна ръка и го прекъсна, докато му разказваше за телефонните заплахи, които беше получавала Кристина. — Кой е този човек?
— Името му е Томас Полсън. Софтуерен милионер от Лос Анджелис.
— Софтуер? — Мускулите на челюстта на Карлос се свиха. Той вече пишеше името на Полсън в търсачката.
— Да, фирмата му беше една от първите, които създадоха интернет системи с бази — данни.
Гарсия отмести поглед от екрана.
— Кога намери време да го проучиш?
— Не съм го проучвал — отвърна Хънтър. — Чета много. Преди известно време прочетох статия в списание „Форбс“.
— А прочете ли статията, която Кристина Стивънсън е написала за него?
— Още не.
Карлос щракна на най-горния линк с резултатите от търсенето си, който го заведе в уебсайта на „Системи Полсън“, и бързо прегледа информацията на страницата „За нас“. Според написаното там Хънтър беше прав за всичко, фирмата на Полсън беше една от първите, които бяха разработили интернет системи с бази — данни и сега беше една от водещите в света. Системите й се използваха от компании в цялото земно кълбо.
— За него ли говорим? — попита Гарсия. — Той наистина е човек, който добре се ориентира в киберпространството.
— Вероятно ще обсъдим и него, но още не. Първо искам да разбера колко зле му се е отразила статията на Кристина Стивънсън. Но дори тогава пак ще трябва да търсим връзка между Полсън и Кевин Лий Паркър. Може да е искал да отмъсти на госпожица Стивънсън заради статията, но как се вмества първата жертва в плана му за отплата?
Карлос не отговори.
Телефонът на бюрото на Робърт иззвъня и привлече вниманието му.
— Детектив Хънтър, специален отдел „Убийства“.
По линията се чу изщракване.
— Ало?
— Детектив Хънтър — най-после каза човекът от другия край. Тонът му беше студен и спокоен като на лекар, който посреща пациент. — Радвам се, че си на бюрото си.
Когато Робърт чу гласа му, в стомаха му се образува празнота, усещане за вакуум, което мигновено се измести от безпокойство. Той стисна зъби и погледна Гарсия.
— Онлайн ли си? — попита непознатият с подигравателен и весел тон. — Защото ще ти покажа нещо, което съм сигурен, че ще достави удоволствие на теб и на партньора ти.
59.
Въпреки че в кабинета беше хладно, Хънтър почувства, че на врата му изби студена пот.
— Готов ли си, детектив Хънтър? — риторична попита мъжът по телефона. — Защото любимият ти уебсайт току-що се завърна онлайн. Не е необходимо да ти казвам уебадреса, нали?
Детективът вече пишеше адреса в интернет търсачката.
Уебстраницата се зареди за по-малко от три секунди. Онова, което видя, го стъписа и принуди да се вгледа отново. Този път картината не беше оцветена в зеленикавия оттенък на камера за нощно виждане, нито се излъчваше от някакво неприветливо, мрачно помещение като затвор. Убиецът предаваше на дневна светлина от оживена градска улица. И този път камерата не беше статична, а се движеше с тълпата, разхождайки се спокойно, сякаш я държи турист, който снима почивката си в Лос Анджелис.