Един по един

— Преди четири месеца Кристина написа статия за един човек на име Томас Полсън.

— Софтуерният милионер?

— Единственият и неповторимият — отговори Памела, изненадана, че е чувал за него. — Бивша служителка на господин Полсън се свърза с Кристина с потенциално голяма история. Кристина дойде при мен и аз й дадох зелена светлина да проучи нещата. Тя работи два месеца и изрови купища мръсотии за този боклук. Статията беше отпечатана и бизнесът и личният живот на господин Полсън пострадаха.

— За какво беше статията?

Памела отново отпи от питието си.

— Той обича да вкарва в леглото си секретарките си, личните си асистентки и всички, които хареса, а после ги заплашва да си държат устата затворена, използвайки каквито средства смята за добре. Господин Полсън е женен и има дъщеря. Когато беше отпечатана, статията разкри, че той го прави от години. Предполага се, че е спал с повече от трийсет и пет свои служителки. — Тя замълча, преценявайки думите си. — Знам, че за мнозина това не звучи толкова унищожително, но все пак живеем в Съединените щати, страна, подчинена на фалшив морал и където да си религиозен, верен и истински семеен човек, е нещо повече, отколкото предполагаме. И това е Лос Анджелис, град, където и най-малката афера може да сложи край на нечия кариера. Статията се отрази много зле на живота на господин Полсън.

Хънтър записа нещо в тефтерчето си.

— И той заплаши ли госпожица Стивънсън?

Памела направи колеблива гримаса.

— След излизането на статията тя започна да получава телефонни обаждания… нещо за болка и че ще я накарат да страда и да умре бавно. Бяха й се случвали такива неща и преди, пък и Кристина не се плашеше лесно, но знам, че нещо в онези телефонни обаждания наистина я стресна. Опитахме се да проследим обажданията, но човекът, който й звънеше, беше много умен. Пренасочваше обажданията из целия град.

— Получаваше ли ги и напоследък?

— Не съм сигурна. Известно време не споменаваше нищо по този въпрос.

Робърт пак си записа някои неща.

— Но говорим за статии, които Кристина написа, докато беше в развлекателната секция — добави Памела. — Преди да я взема в развлекателната, тя работи девет месеца в криминалната секция. А преди това беше почти във всяка секция във вестника. Ако случилото се с нея е заради някоя статия, която е написала, списъкът е дълъг.

— Да, знам. Има ли начин да получа архив на всички статии, които е написала госпожица Стивънсън, докато е работила в развлекателната секция? Бих искал да започна оттам.

Въпреки че Памела изглеждаше изненадана, веждите й не помръднаха.

— Говорим за статии, писани в продължение на две години.

— Да, съзнавам това. Имаме екип, който ги събира, но с твоята помощ ще ускорим нещата.

Тя го гледа няколко секунди.

— Добре. Сигурна съм, че ще мога да събера всичко и да ти изпратя компресиран архив до утре.