Специална група „Блу“
- Автор: Марчинко Ричард, Вайсман Джон
- Серия: Свирепия #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Специална група „Блу“». Краткое содержание книги:
Но такъв беше и Строхаус. Той щеше да раздаде доста оръжие и експлозиви на тълпа опасни ненормални — и в крайна сметка щяха да бъдат убити невинни хора. Убити, за да може той да каже политическата си дума. Точно както задниците-танга, които бяха взривили сградата „Мъра“73 в Оклахома. Те също бяха искали да изразят политическо мнение. Направиха го — но то не беше това, което са искали първоначално.
Той вече беше потен и задъхан, около ръба на яката му се виждаше влага, а лицето му бе налято от алкохола. Май беше казал каквото имаше да казва. Но бе отишъл твърде далеч. Оставил задната врата отворена и аз бях се промъкнал, за да видя късче от това, което крие зад сцената. Да, знаех какво искаше, а най-невероятното нещо беше, дето смяташе, че аз може да поискам да участвам.
Не се залъгвайте, приятели. Аз може да се боря срещу системата с всяка молекула енергия и сила, които мога да събера. Но се боря не за да разруша системата, а да я направя по-добра. Искам адмирали, които водят, а не ръководят. Искам стрелци, които могат да убиват. Искам една шибана Военноморска сила, която да може да отиде на война и да победи. Искам нация, която винаги ще дерзае. Шибаният Л. К. Строхаус беше допуснал същата грешка, както Грант Грифит — не разбра правилно гнева ми. Помислил е, че мога да бъда купен.
Е, той, както и Грант Грифит преди това, грешеше. Може и да съм непокорен, но съм патриот. Затова сега — сега беше време за действие. Взех Л. К. на мерник, отидох съвсем близо до него, опипах конгресния почетен медал, който висеше на врата му и го пуснах да тупне обратно върху гърлото му.
След това хванах двата му ревера с ръце и приближих носа си на сантиметър от неговия.
— Слушай, безнадежден тънкохуй чувал с лайна, ти си бил член на въоръжените сили, както и аз. А когато си член на въоръжените сили, полагаш клетва да пазиш, защитаваш и браниш шибаната конституция — така направих и аз. И знаеш ли какво означава това, смрадлива минетчийска човка такава? Това означава, че не си длъжен да харесваш човека, който е президент, или дори да го уважаваш. Ти просто трябва да желаеш да умреш за него. Това е шибаната ти задача. За това си положил шибаната клетва.
Не беше свикнал да му говорят по този начин.
— Ще ти отмъстя, задето ми говориш така — изфъфли той. Едно мехурче слюнка беше застанало в ъгълчето на устата му и му придаваше вид на побъркан.
Опита се да каже още нещо, но аз отново вдигнах и пуснах медала върху ризата му, бутнах го по гърдите, от което той падна на дивана, и отстъпих назад.
— Сега ме разбери добре, задник такъв. Да, шибаните Военноморски сили са ми го начуквали в миналото. И, да, шибаните Военноморски сили вероятно отново биха се опитали да ме наведат напред и отново да ми наврат големия банан, ако им се удаде възможност. Но това са си моите Военноморски сили и моята страна и никой смрадлив кучи син-милионер със селски диалект няма да ми ги открадне без адски бой.
Приятели, в този момент осъзнах абсолютно ясно, че този къркач на чист алкохол не е нищо друго освен танго — не се различаваше нито от проклетите детеубийци от ИРА, които Мик Оуен преследваше из Ълстър, нито от убийците от японската Червена армия, които Тоширо Окинага намери в Токио, нито задниците от АДАМ, които бях очистил в Кий Уест, нито пък фундаменталистите от Ислямски джихад, които бях гонил из Афганистан, Либия или всякъде другаде, където можех да ги намеря и убия.
Те заслужаваха да умрат, защото носеха жестокост на политическата арена. Просто казано, когато нещата не ставаха така, както те искат, отвличаха самолети, разрушаваха сгради и оставяха минирани автомобили на претъпкани улици, за да убият невинни хора и да изкажат политическите си идеи.
Е, Л. К. Строхаус също беше танго. Но той бе насочил мерник към по-голяма цел и повече заложници, отколкото може да има в самолет в Кий Уест, в Световния търговски център в Ню Йорк или в центъра на Оклахома. Той искаше да отвлече цялата шибана страна.
— Знаеш ли? — запитах. — Според мен е по-добре да си потърсиш друго лошо момче, което да ти помага. Защото ти си точно от онзи тип задници, каквито обичам да ловя. И още нещо, Л. К. — шибаната ти глава ще изглежда много добре, когато я препарирам и закача на стената вкъщи.
Минах покрай синия раиран ДГВ, повиках асансьора и слязох мълчаливо, а бинтованият Били Боб, или Боби Бил, или както му беше шибаното име се държеше хладно. Във фоайето имаше бар и ми се стори, че един „Бомбай“ с лед може да ми помогне да махна гадния вкус от Л. К. Строхаус. Тръгнах през килима с фигурки, но спрях рязко — сякаш бях доловил препъваща тел и мина.
73
Сграда в град Оклахома, взривена с кола-бомба със 168 убити, 51 от които — деца. — Б.пр.