Дневникът на пирата
- Автор: Беннет Чарльз Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чарлс Мун Бенет е роден през 1899 година в град Кентърбъри — Англия. Като прибавим и факта, че е членувал в обществото ни английските учители, това е почти всичко, което е известно за неговата съдба. За разбиранията и убежденията му обаче може да почерпим богати сведения от неговите книги. През 1934–35 година са излезли на български език романите му: „Адмирал Морган“, „Бунтовният остров“ „Педро от «Черна смърт»“ и „Двойникът на капитан Грим“, чието оригинално заглавие е „Дневникът на пирата“. Като писател Бенет има безспорен принос в развитието на морско-приключенския жанр. Романът, който предлагаме на нашите читатели, е написан в синхрон с най-добрата приключенска традиция, изпълнен с напрежение, героизъм и екзотика. Своеобразен е с това, че не романтизира пиратството, а го представя откъм неговата жестока и грозна страна. В настоящото ново издание на „Дневникът на пирата“ пропуските и грешките от предишния превод са поправени, езикът е осъвременен. Вярвам, че то ще достави удоволствие на любителите на хубавата приключенска книга.
— Казах ви истината — възразих разпалено, на което той се изсмя презрително.
— Звучи правдиво, както ви изтъкнах. Все пак странно е, че предвижданото нападение не е станало. Кога според вас корабите на Даго ще влязат в пристанището и ще започнат да обстрелват с гюлета нашите укрепления?
— Може би още днес — отговорих разпалено — и ако ви изненада и ви завари неподготвени, това ще се дължи само на вашата непреклонност.
Раздразнителният губернатор просто почервеня от яд и заподскача насам-натам толкова възмутено, та наистина си помислих, че иска да ме удари. Криво-ляво той обузда гнева си, макар че когато заговори, гласът му стана писклив, а очите му ме гледаха така, като че с голямо удоволствие на часа би ме обесил. Обаче сър Бенджамин беше справедлив човек и думите му доказваха, че желае да се отнесе честно и почтено с мен.
— Ти си предаден в ръцете ми като един от най-върлите разбойници, които вилнеят из тия морета. Повечето от хората тук те разпознаха като Едноокия, а ти се перчиш пред мен с маскировката си. Днес някои от твоите хора предприеха безразсъден опит да те измъкнат от ръцете на моите войници. Аз имам властта и волята да те обеся незабавно. Ти твърдиш, че носиш предупреждение за проектирано нападение срещу този град, макар че, откровено казано, не вярвам нито думица от това. Но аз съм човек, който не обича да върши неправди, нито пък имам намерение да позволя на един негодник като теб да ми попречи с измама да изпълня дълга си. Това е решението ми: ти ще бъдеш държан в затвора седем дни. Ако през това време Даго и корабите му наистина нападнат Санта Галма, твоето предупреждение ще ни послужи да му устроим горещ прием. Ако обаче разказът ти се окаже абсолютно неверен, тогава на седмия ден ще бъдеш обесен, окован във вериги като предупреждение за хора като теб. Доволен ли си?
През цялата дълга реч на губернатора множеството бе запазило мълчание, слушайки внимателно всяка дума. Сега, когато той свърши, аз огледах лицата, обърнати към мен. Враждебни очи ме пронизваха заплашително; стиснати юмруци се размахваха към мен. Не виждах никакви признаци на съжаление. Ала тук-там имаше грубовати на вид хора, много подобни на ония, които бяха направили всичко, за да ме спасят тази сутрин. Ами ако някои от тях са шпиони на Даго, помислих си аз. Ще му занесат вестта, че Санта Галма е предупредена, и тогава нападението ще бъде изоставено. Смутен от тази мисъл, аз се обърнах отново към губернатора и казах:
— Дали съм доволен? Какво друго би могъл да направи един пленник, освен да се примири с участта си, която му отреждат тия, в чиито ръце се намира? Нека бъде по волята ви. Но искам да ви кажа нещо поверително, ако е възможно.
Като даде знак на застаналите от двете ми страни офицери да ме държат здраво, сър Бенджамин се приближи и аз прошепнах на ухото му останалото, което исках да кажа.
— Даго има много шпиони в Санта Галма. Ако някой от тях му съобщи, че сте предупредени за замисляното нападение, вероятно той няма да го предприеме.
— Бъди спокоен — отвърна сър Бенджамин. — Ако има някаква истина в твоя разказ, аз ще се погрижа никакви шпиони да не напуснат Санта Галма през следващите седем дена, за да предупредят Даго, че сме подготвени. Капитан Хадфийлд, отведете го!
Дребният офицер издаде няколко кратки команди и аз се озовах в средата на отряд войници, чиято решителност показваше, че е малко вероятно втори опит за спасяване да успее. Много от гражданите отново ни придружиха, но повече посегателства срещу мен не станаха, само от време на време се чуваше по някоя ругатня. Все пак аз изпитах известно облекчение, когато ме затвориха в една голяма варосана килия, осветена от прозорче с решетка, разположено на около осем стъпки от земята.
Капитан Хадфийлд не бе забравил помощта, която му бях оказал при схватката сутринта, и правеше всичко възможно, за да ми бъде удобно. Благодарение на него аз можах да махна от себе си повечето следи от премеждията си през деня. След това ми донесоха печено пиле и няколко вида пресни плодове — наистина царска храна за осъден на смърт затворник, особено след неколкодневни пости под строгия режим на лудия капитан.
Благодарение пак на капитан Хадфийлд научавах какво става навън. Макар че сър Бенджамин Уолпоул смяташе разказа ми за низ от лъжи, все пак той вземаше специални предпазни мерки в случай, че Даго и флотата му наистина нападнеха Санта Галма, както бях предрекъл. В укрепленията, към които щеше да бъде насочено главното нападение, бяха монтирани нови оръдия и денонощно пазеше двойна охрана. Освен това губернаторът не възнамеряваше да позволи шпиони да съобщят на Даго за приготовленията му. На никакви кораби не се разрешаваше да напущат пристанището и през тъмните нощни часове пред входа му сновяха лодки, за да попречат на който и да било шпионин да се опита да се добере с кану до Даго.