Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Тоест пълен боклук - измърмори Райм.

Накрая Сакс взе големи пинсети и вдигна найлонов плик, съдържащ - доколкото успя да прецени Райм - дамска чан­тичка.

-      Първо я помислих за плъх - обясни Сакс. - Защото е кафя­ва, а пък презрамката ми се стори като опашка. Внимавай, може да има заложена клопка - добави, като погледна Купър.

-      Какво? - попита Райм.

Тя обясни:

-      Беше захвърлена на два-три метра от тялото. Просто ми се стори неестествено да е там. Разгледах я внимателно и видях стърчаща нагоре игла. Много малка. Вдигнах чантата с пинсети.

Добави, че е била нащрек за клопки, след като психологът Тери Добинс ги бе предупредил, че убиецът може да започне да напада преследвачите си.

-      Хитро - отбеляза Купър, докато оглеждаше иглата с лупа. - Това е игла за подкожни инжекции. Изключително фина. Вът­ре има някакво бяло вещество.

Райм се приближи с количката и погледна; с опитното си око забеляза миниатюрна капчица близо до накрайника.

Купър взе пинсета и внимателно извади чантата от плика.

-      Провери за експлозив - предупреди Райм. Това не беше методът на този убиец, но никога не бе излишно да се вни­мава.

Резултатът за експлозив бе отрицателен, но въпреки това Купър реши да сложи чантата в специален съд и да използва дистанционно управлявани роботизирани ръце за отварянето ѝ - имаше риск извършителят да е заложил друга клопка, за да опръска с токсин този, който я пипне.

Оказа се обаче, че иглата е единствената клопка. Чантата съ­държаше съвсем банални, макар и навяващи съжаление вещи на жената, чийто живот бе прекъснат толкова внезапно: членска карта за фитнесклуб, благодарствена бележка за дарение към фондация за жените с рак на гърдата, ваучер за намаление за един ресторант в Мидтаун. Снимки на деца - племенници и племеннички най-вероятно.

Купър извади внимателно иглата.

-      Много е тънка - отбеляза Райм. - Какво мислиш?

-      Може да е за инжектиране на инсулин, но този тип се из­ползва най-вече от пластичните хирурзи.

-      Инжектирал ѝ е също пропофол - напомни Райм. - Това е общ анестетик. Може да планира козметична операция като част от плана си за бягство. Макар че вероятно просто е обрал някой склад за медицински материали. Сакс, провери дали има такива сигнали през последния месец и нещо в района.

Тя излезе за момент и се обади в управлението, за да поръча проверката. Райм продължи:

-      Но да изясним най-острия въпрос - извинете за играта на думи. Иглата. Какво има в този малък подарък за нас? Още ли отрова от ангелски тромпет?

Купър пусна пробата и след няколко минути обяви резултата:

-      Не. По-лошо е. Е, добре де, не трябваше да казвам „по-лошо“. Това е субективна оценка. Да кажа просто, че отровата е по-ефикасна.

-      Тоест по-смъртоносна? - попита Райм.

-      Много по-смъртоносна. Това е стрихнин.

Купър обясни, че токсинът се получава от няколко вида дър­вета и лиани от рода стрихнос. Използва се много като отрова за мишки. Преди век е бил разпространено оръжие за убийства, но вече по-рядко, защото лесно може да се проследи. Стрихнинът е отровата, която причинява най-мъчителни болки.