![Дракон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Дракон [bg]
- Автор: Браст Стивен
- Серия: Влад Талтош [bg] #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дракон [bg]». Краткое содержание книги:
Ала когато един могъщ Господар на дракони му заповядва да издири омагьосано оръжие с неимоверна сила — още преди да е откраднато дори, — Влад неизбежно се оказва привлечен на последното място, където би искал да се озове, в тотална война с апокалиптични мащаби между магьоснически армии.
— Записах си. Благодаря.
— Битката е утре, а? — каза Върт.
— Така изглежда.
— Не сме вдигнали насипи.
— Да.
— Значи или сме острието на атаката, или сме стръв.
— Или и двете — отвърнах. — Подозирам, че и двете.
Върт поклати глава и попита:
— Е, и как изглежда тя?
— Не знам. Не съм срещал други вампири, за да мога да я сравня. Извинявай, искам да се поразходя малко.
— Не се отдалечавай — предупреди ме тя. — В бойна готовност сме, а след половин час е нарядът.
— Ще се върна дотогава.
Задържах се отсам външните постове и тръгнах да обикалям из лагера. Мъчех се да се съсредоточа върху решението, което трябваше да взема, но никога не ме е бивало много в мисленето за определени неща, тъй че не стигах доникъде и се въртях в кръг; мислите ми кръжаха около преживяното наскоро: боеве, маршове и седене край лагерни огньове. По тези неща също не стигнах до никакви заключения, а после половината час изтече и се върнах при палатката, откъдето взех Елбър, Напър и дебелото си наметало и отидохме на патрул, където ни беше забранено да говорим, и толкова по-добре.
Патрулът мина без инциденти, а моето време — без да стигна до никакви заключения. На другия ден ни събудиха ужасно рано дори за войската и ни наредиха да си преместим бивака на сто разтега към Стената и леко на север, на билото на един хълм. Върт отбеляза:
— Другата възможност, разбира се, е, че не е имало смисъл да вдигаме насипи за позиция, която не са очаквали да държим.
Изглеждаше доста обнадеждена, докато Елбър не подхвърли:
— Тогава защо не се окопаваме тук?
— Може пак да ни преместят. — И се вгледа на север, където явно кипеше оживена дейност, но не можехме да видим каква.
Върт посочи падината вляво и рече:
— Две фаланги копиеносци.
— Което значи?
— Значи, че не браним фланга. Което е добре, ако държиш на дълъг живот.
— Радвам се.
— От друга страна, ако атакуваме, може да ни пуснат срещу техния фланг.
След това закусихме, най-после. Сдъвках два сухара, полях ги с няколко глътки вода и тръгнах към знамето на ротата, където заварих капитана — наблюдаваше с далекоглед врага и си приказваше с Краун. Щом се приближих, ме погледна и каза:
— Да?
— Снощи Мороулан ми зададе един въпрос. Каза да ви предам отговора и вие да му го изпратите.
Изгледа ме намръщено. Явно не беше много доволен, че трябва да става вестоносец на един джерег.
— Е, добре. Какъв е отговорът?
— Предайте му, че съм казал „да“.
Той отвори уста, пак я затвори, кимна рязко и се обърна към Краун.
— Погрижи се лорд Мороулан да получи съобщението.
— Слушам, сър.
Краун отдаде чест и тръгна да търси вестоносец. Капитанът отново се загледа към противника. Отдадох чест — просто ми се дощя — и се върнах при моите хора.
14.
Удари и гафове
Все си мислех, че сигурно щях да мога да спретна нещо, ако бях по-умен. Каквото и да беше намислил Форния, трябваше да е резултат от логичен извод, но не можех да стигна до него. Разбира се, давах си сметка, че досещането може да се окаже безполезно; само да знаеш какво се кани да направи някой още не значи, че можеш да го спреш. Това беше подходът на Сетра — в тази битка тя действаше съвсем праволинейно, без никакви хитрости, и май се получаваше, ако можеше да се съди по натиска на войската на Мороулан, със самия него и Алийра между тях, срещу командния център на Форния.
От друга страна, източняшките му наемници, макар и да отстъпваха, не бяха разбити. Все още нищо не беше решено, освен че умрели имаше колкото си щеш и тепърва щяха да умрат още повече.
Вгледах се в лицето на Форния. Видях как се съсредоточи и след миг на ръба на хълма зад нас, на стотина разтега, се появи дълга редица конници.
Зяпнах ги, забравил временно за положението, в което се намирах. Колоната подкара надолу по хълма. Опитах се да преценя броя им, но не ме бива много в тези работи. Бяха обаче поне няколкостотин, може би хиляда, и щом приближиха, видях, че носят дълги копия.
Докато се приближаваха, се развръщаха в редица и неволно се възхитих как го правеха — престроиха се изрядно и прецизно, готови за атака срещу силите на Мороулан. Потърсих го с поглед и го видях, вече малко по-назад: говореше с някой и сочеше към тях.
— Гледай внимателно — каза Форния. — Вече става интересно.
Продължих да гледам и видях зад конницата безброй пехотинци — вече се спускаха по склона.
Казано по военному, Форния „вкарваше резервите си“. Казано по моему, нещата щяха да станат още по-гадни. Щях да направя нещо, стига да имаше какво да се направи. Признавам, хрумна ми да убия Форния, но личната му охрана не се разсейваше от битката — всички продължаваха да ме гледат бдително.