Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
— Агенция Гот Америкън, тук в Манхатън. — Тя чу тракане по клавиши и той продължи: — Гогова ли сте за телефонния номер?
Когато го записа, Ники каза:
— Може ли още един въпрос? Ще ми спестиш едно обаждане по-късно.
По гласа му личеше, че се усмихва, когато рече:
— Съмнявам се, но давайте.
— Наскоро да си давал чек на Кимбърли Стар, за да купи пиано?
— Пиано? — И повтори: — Пиано? Не.
— Е, купила е. — В ръката й имаше криминоложка снимка от хола на Стар. — Цяла прелест. Стейнуей Карл Лагерфелд.
— Кимбърли, Кимбърли, Кимбърли.
— Такива се продават за по осемдесет хиляди. Как е могла да си го позволи?
— Добре дошла в света ми, детектив. Не е най-откаченото й хрумване. Искате ли да ви разкажа за състезателната лодка, която си купи миналата есен?
— Но откъде се сдобива с парите?
— Не и от мен.
Ники погледна часовника си. Навярно можеше да се свърже със застрахователите преди обед.
— Благодаря, Ноа, това ми трябваше.
— До следващия път, искате да кажете.
— Сигурен ли си, че не искаш да си имаш бюро при нас? — попита тя. И двамата затвориха със смях.
Хийт завърши своето „Дааа!“ с юмрук във въздуха, когато Роули приключи справката с управителя на архивите от Гот Америкън. Оказа се, че не само поддържат задължителна фотографска документация на застрахованите колекции, но и я пазят седем години след прекратяване на застраховката.
— Колко скоро можем да ги вземем?
— По-бързо, отколкото притопляш храната ми — отговори Роули.
Тя го притисна.
— Колко скоро?
— Управителят на архивите ми ги изпраща по електронната поща.
— Препрати ги на криминолозите, веднага щом ги получиш.
— Вече казах на Гот Америкън да ги включат в получателите.
— Роули, ти наистина си царят на мултимедията. — Хийт го потупа по рамото. Взе си чантата и забърза към криминологията, подминавайки пътьом Руук, сякаш не го бе забелязала.
Светът не можеше да настигне скоростта на Хийт. Когато тя бе в стихията си, светът нямаше много шанс.
Час и половина по-късно детектив Хийт се върна от криминологията със същото изражение, което Руук бе видял преди да планира набега срещу автосервиза.
— Какво научи? — попита той.
— О, само това, че цялата колекция на Матю Стар е била от фалшификати.
Той излетя от стола.
— Цялата колекция?!
— Фалшива. — Тя окачи чантата си на облегалката на стола. — Картините от снимките на застрахователите са истински. Онези от снимките на Диърфийлд? Никак.
— Това е огромно.
— Определено дава мотив на някого да убие оценител.
Той заби показалец във въздуха пред нея.
— Мислех си същото.
— О, така ли си си мислел?
— Аз съм обучен журналист. И аз мога да чета улики, все пак.
Започваше да вири нос и тя реши да се позабавлява.
— Супер. Тогава ми кажи чий е мотивът.
— В смисъл, кой е убил Барбара Диърфийлд? Поченко.
— По своя инициатива? Съмнява ме.
Той помисли и каза:
— Ти какво мислиш?
— Ще ти кажа какво. Мисля, че е твърде рано за плямпотене. — Тя отиде до дъската и сложи отметка до надписа „Да проверя снимките от застрахователя“. Той я последва като пале и тя се усмихна.
— Но си надушила нещо, нали? — Тя само сви рамене. — Имаш ли заподозрян? — Ники му се ухили за миг и се върна на бюрото си. Все така следвайки я, той продължи: — Имаш. Кой е?
— Руук, нали целта на заниманието ти е да влезеш в главата на детектив?
— Да?
— Ако просто ти кажа, с нищо няма да ти помогна. Знаеш ли какво би ти помогнало? Да помислиш като детектив и да видиш какво може да измислиш. — Ники вдигна слушалката на настолния си телефон и натисна бутона за бързо набиране.
Руук измърмори:
— Това ми се струва като много работа.
Докато слушаше сигнала „свободно“, тя му направи знак с ръка да мълчи. Той притисна устни с кокалчетата на юмрука си, измъчен. Обожаваше да го подлудява така. Беше забавно, а и ако грешеше, не искаше той да разбира.
Най-сетне някой вдигна.
— Здравейте, детектив Хийт от Двадесети участък е. Искам да организирам преместването на един ваш затворник. Казва се Бъкли, Джералд Бъкли… Да, ще почакам.
Междувременно Руук каза: