Жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Pro book“
- ISBN: 978-954-2928-36-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жега». Краткое содержание книги:
Строителен магнат от Ню Йорк полита отвисоко към манхатънски тротоар, където намира смъртта си. Съпруга-трофей с интересно минало се отървава на косъм от дръзко нападение. Мафиоти и богаташи с предостатъчно мотиви за убийството вадят алибитата си. И след това, в задушаващата прегръдка на рекордна топлинна вълна се случва второ шокиращо убийство и настъпва рязък обрат в това напрегнато приключение, дълбоко в тайните на богатите. Тайни, които се оказват смъртоносни. Тайни, стаени в мрака, докато един детектив от нюйоркската полиция не хвърля светлина върху тях.
Ричард Касъл, сензация в света на криминалната литература, бестселър-автор на безумно успешната поредица за Дерик Сторм, представя най-новата си героиня, детективът от отдел Убийства в нюйоркската полиция, Ники Хийт. Корава, секси и първокласен професионалист, страстта й е правосъдието. Тя ръководи един от най-добрите екипи за разследване на убийства в Ню Йорк сити. Ала я посреща неочаквано предизвикателство в лицето на журналиста-суперзвезда Джеймисън Руук, прикрепен от комисаря към екипа й, за да напише статия за полицията, гордостта на Ню Йорк. Руук, носител на Пулицър, е колкото привлекателен, толкова и досаден. Закачките и вмешателството му не са единствените проблеми на Ники. Докато разплита загадките около убития строителен магнат, тя трябва да се справя и с искрите между нея и Руук. С жегата.
— Човек не знае, докато не разбере — отвърна Хийт. Разнесе се тематичната музика от „Ловци на духове“. — Руук, моля те, кажи ми, че не идва от панталоните ти.
— Сам си го избрах. Харесва ли ти? — Той вдигна телефона си срещу нея. Пишеше „Каспър“. — „Ловци на духове“. Каспър. Схвана ли? Извинете ме, детектив Хийт, източникът ми може да има информация свързана със случая. — Със самодоволна крачка Руук излезе, за да се обади.
След по-малко от минута се върна, още на телефона, ала без следа от самодоволство.
— Ама, аз я представих на теб… Не можеш ли и на мен да ми кажеш? — Затвори очи и въздъхна. — Добре. — Подаде телефона на Ники. — Каза, че иска да сподели само с теб.
— Ники Хийт на телефона.
— Радвам се да ви чуя, детектив. Първо, уверете ме, че Джеймисън Руук е в агония.
Тя го видя да дъвче долната си устна, точейки шия към нея.
— О, да.
— Добре. Ако някой някога наистина би имал нужда да го свалят от пиедестал, на който сам се е сложил, това е той. — Топлият, опушен тембър на стареца сгря слуха й. Гласът му, без прилежащия му вид, й напомняше за Дейвид Боуи с нотките топлота на Майкъл Кейн. — Сега, по работа. След визитата ви, поработих нощес, защото бе видно, че времето ви притиска.
— Никога не е било другояче.
— И макар че се престорихте, че не е толкова важно, вярвате, че с тази кражба е свързано убийство.
— Да, престорих се, и да — така вярвам. Може би две убийства.
— Прекрасен оценител на картини, чудесна жена и професионалист, бе убита тази седмица.
Ники скочи на крака.
— Знаете ли нещо за това?
— Не, с Барбара се познавахме бегло от няколко спорадични срещи през годините. Но бе сред най-добрите. Да кажем, че като зная за връзката на смъртта й с разследването ви, ще се ангажирам още повече с това да ви помогна.
— Благодаря ви. Моля, обадете се, когато откриете нещо.
— Детектив, вече имам информация. Вярвайте ми, не бих губил и своето, и вашето време, ако не можех да ви предложа нещо още сега.
Ники отвори тефтера си.
— Някой опитвал ли е да продаде картините?
— И да, и не — отвърна Каспър. — Някой току-що е продал една от картините, тази на Жак-Луи Давид. Ала продажбата се е случила преди две години.
Ники закрачи напред-назад.
— Какво? Напълно ли сте сигурен?
Последва пауза и половина преди някогашният крадец да отговори.
— Мила моя, помислете какво знаете за мен и преценете дали наистина ви трябва отговор на този въпрос.
— Взимам си бележка — каза Ники. — Не се съмнявам във вас, просто съм объркана. Как може картината да е била в колекцията на Матю Стар, ако е била продадена преди две години?
— Детектив, вие сте умна. Доколко ви се отдава математиката?
— Доста.
— Тогава ви съветвам да посмятате.
Каспър затвори.
17.
Рецепционистката на Стар риъл естейт дивелъпмънт се включи отново на телефона и уведоми детектив Хийт, че Пакстън ще се обади всеки момент. Ники се чувстваше като на каишка. Не я успокояваше дори мелодията на Анита Бейкър, която звучеше на телефонната линия. Не за пръв път й се струваше, че животът й се движи с различно темпо от околния свят. По дяволите, не бе дори за пръв път днес.
Най-сетне се чу сигнал „свободно“.
— Извинявайте за забавянето. Връзвам гащите на много от заниманията на Матю.
Това би могло да значи много неща, помисли си тя.
— Обаждам се за последно, обещавам.
— Няма проблем, честно. — След това се засмя и рече: — Макар че…
— Макар че какво?
— Чудя се дали няма да е по-лесно, ако просто си преместя офиса в участъка ви.
И Ники се засмя.
— Би могъл. Имаш по-добра гледка, но пък ние имаме по-хубави мебели. Колко абсурдно, а?
— Ще си запазя гледката. Е, кажете как да ви помогна, детектив.
— Надявах се да потърсите името на компанията, застраховала колекцията на Матю.
— Няма проблем. — Той направи пауза. — Но си спомняте, че ме беше накарал да прекратя застраховката.
— Да, зная. Просто искам да ги питам дали са пазели снимки от колекцията, за да мога по тях да издиря картините.
— О, снимки, вярно. Така и не ми хрумна. Добра идея. Имате ли химикалка?
— Чакам.