Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Знаете ли докъде стигнаха моите? — казах аз. — Определят психологическия портрет на убийците. Според тях Дюк е романтична фигура, а Бейби е страшно непоследователен.
Меркулов кимна, мислейки си за нещо свое. Станах, за да погледна книгите на лавицата (стандартни томчета на стандартна лавица), но Дмитрий Сергеевич ни повика:
— Константин Дмитриевич, Александър Борисович! Елате!
Побързахме да отидем при него в стаята, съвсем нетипична за нашите квартири, чиста до стерилност, отрупана с непознати прибори. Единственият известен ми уред беше компютърът на масата. По екрана пълзяха някакви редове.
— Вие сте свързани със служебни забрани на публичните изявления, нали? — попита първо Дмитрий Сергеевич. — Искам да споделя с вас държавни тайни.
— Да, разбира се — отвърна Меркулов. — Какво установихте?
— Вашият Щърбавия, или Виктор Юхнович, действително се е водел на отчет при нас — каза Дмитрий Сергеевич. — Бил е изпълнител, както се казва, на мръсните работи. Убит е при загадъчни обстоятелства.
— Това ни е известно — забелязах аз. — Има ли нещо за убийството на капитан Ратников?
— Не мисля, че това би трябвало да го има в архива ни — отбеляза Дмитрий Сергеевич. — Интересното е друго.
— Кое? — попита Меркулов.
— Точно по това време в тамошното управление са разплитали една сложна интрига. Редица местни ръководители включително и началникът на управлението на службата за сигурност са били обвинени в търговия с оръжие. Имало е депутатска комисия. Тоест страстите са се нажежили до крайност.
— И как е свършило всичко? — запита Меркулов.
— Сега — каза Дмитрий Сергеевич.
Той така уверено плъзгаше пръсти по клавишите, че неволно ми напомни Серьожа Семенихин. Все повече чувствах своята непълноценност пред компютърното поколение.
— Готово — каза той. — Двама-трима са изхвърчали. Общо взето, много шум за нищо. Нищо особено.
— Стоп — казах аз, насъбрал нахалство. — А там не се ли споменава за някаква заветна дискета, в която да се е съхранявала важна информация?
Той ме погледна със съжаление, както се гледа слабоумен.
— Къде според вас би трябвало да се споменава това? — търпеливо попита той.
— В материалите по разследването — не се предадох аз.
Той сви рамене.
— Ще се опитам да потърся. Тук в програмата има възможност за търсенето на дума в определен диапазон… Жалко, диапазонът не ни е известен.
— Въпреки това, това е потресаващо — заявих аз.
Меркулов ме гледаше като че ли бях разлудувало се дете, но не се намесваше.
Известно време Дмитрий Сергеевич щракаше по клавишите, изпитателно вглеждайки се в екрана, упорито търсейки място, където да се споменава дискетата ми, и в момента, в който и аз бях готов да се откажа, той произнесе:
— Ето!
— Какво? — възкликнахме и двамата с Меркулов.
— Споменава се някаква дискета — каза Дмитрий Сергеевич и сам неволно се учуди на това обстоятелство.
— И какво се казва там? — попитах нетърпеливо.
Дмитрий Сергеевич посочи екрана с пръст.
— Изглежда сте близо до истината. При разглеждането на въпроса в депутатската комисия е изчезнала дискета с някакъв компрометиращ материал. Материалът е бил предаден на комисията и след това грубо похитен. По този повод има докладна записка от секретаря на комисията.
— Откъде се е появил този материал? — попитах припряно.
— Било е решено и произходът на материала, и характерът на съдържащата се информация да не бъдат отразявани в изводите на комисията. Делото е било разследвано от местното управление на службата за сигурност.
— Не от милицията? — попитах аз.
— Не, разбира се — каза Дмитрий Сергеевич и едва забележимо се усмихна.
— Кажете тогава, там трябва да е отбелязано — намеси се Меркулов, — кой е оглавявал депутатската комисия?
Дмитрий Сергеевич го стрелна с поглед, върна се към клавишите, пощрака и каза:
— Да, има го. Комисията е била оглавявана от депутата Вадим Сергеевич Соснов. Това говори ли ви нещо?
На мен ми говореше много, но си замълчах. Само попитах:
— Той бил ли е свързан със службите за сигурност?
Дмитрий Сергеевич поклати глава, за да покаже, че изискваме от него прекалено много, че гостоприемството му е на границата на позволеното, но се върна към компютъра, пощрака по клавишите и съобщи: