Кръвно отмъщение

— Разбира се, знае много, но ще ни го каже ли?

— Трябва — каза Меркулов. — С него стана авария, заработил си е един малък компромат и му трябват поддръжници.

Високият чин се срещна с нас в конспиративна квартира в района на метростанция „Авиомоторна“. Апартаментът не беше нищо особено, образец на типична сивота. След като още от самото начало обстановката силно не ми хареса, открих, че бюрото е точно същото като моето вкъщи.

Колкото до домакина, той беше приятен мъж на около четиридесет, чиято външност издаваше чиновника, но добродушен, непосредствен и гостоприемен. Настанявайки ни в кабинета, той се оплакваше, че квартирата е зле заредена и освен грузински чай няма други напитки. От чая предвидливо се отказахме, разположихме се в стандартните кресла и започнахме разговора.

— Дмитрий Сергеевич — обърна се към него Меркулов, — още отначало трябва да ви предупредя, че разследваното от нас дело не прави чест на Държавна сигурност. Не бих искал да ни смятате за врагове на службата ви.

— От своя страна и аз ще ви помоля да не ме смятате за враг на цялото прогресивно човечество — с усмивка отвърна домакинът. — Допускам възможността за злоупотреби и считам, че преодоляването им е необходимо за нашата организация.

Меркулов кимна удовлетворено и се обърна към мен:

— Саша, моля те, изложи краснодарското дело.

Започнах да излагам тъжната история около убийството на капитан Ратников, без да изпускам важните подробности. Всъщност даже малко засилих връзката на Щърбавия с органите и така поставих акцентите в сцената, където се появиха непознатите, че принадлежността им към органите не предизвикваше съмнение.

Дмитрий Сергеевич слушаше внимателно, от време на време леко кимаше и въздишаше.

— Разбирам смущението ви — каза той накрая. — Разбира се, трудно е да признаем, че такова престъпление е извършено от нашата фирма. Трябва да ви кажа, че в органите от предишната епоха не се церемоняха с човешкия материал, но до убийства на деца не се е стигало.

— И ние си признаваме — каза Меркулов. — Връзката на тези типове с органите още не е уточнена напълно. Но подозренията ни са съвсем сериозни.

— Мога да направя справка — каза Дмитрий Сергеевич. — По това време в Краснодар действително са се вършели тъмни неща. Имате ли време?

Спогледахме се не без учудване. По нашите представи такива справки изискваха поне няколко дни.

— Искате да направите справка по телефона ли? — недоумяващо попита Меркулов.

Дмитрий Сергеевич се усмихна.

— Не, не по телефона. В съседната стая има компютър, свързан със служебната ни мрежа. Ще отнеме около десет-петнайсет минути.

Той отиде в съседната стая, а аз казах:

— От тези компютри вече съвсем не се живее.

— Аха — усмихна се Меркулов. — Вече знам гледната ти точка по този въпрос.