Оскар за смъртоносна роля [bg]

В аптеката ти задаваш въпросите, а не ти ги задават на тебе, така че фармацевтката се държи неправилно. Нейното поведение може да провокира нарушаване на програмата. Но да се отговори все пак трябва:

— Благодаря, всичко е наред. Кажете, тестове имате ли?

— Пфу, пък аз си помислих… — с видимо облекчение въздъхва аптекарката.

И отново не е ясно, защо лелката не отговаря на въпроса, а приказва нещо неясно? Ще трябва да повтори:

— Трябват ми тестове за бременност. Имате ли?

— Да, да, разбира се! По седемнайсет рубли единият, да ви дам ли три?

— Да, сигурно… — Защо каза това „сигурно“?

— Ама защо се притеснявате толкова? — не я оставя на мира аптекарката. — Това е голямо щастие!

Умилен поглед от гишето — как ли трябва да реагира на него? Сигурно просто трябва да каже „благодаря“? Ами когато след теб викат: „Късмет, девойче! И здраво поколение!“ — и тук ти остава само да премълчиш. И да се зарадваш, защото в главата ти най-сетне се мярва не програмирана, а напълно човешка мисъл: „Абе какво се е захванала с мен?! Не е нейна работа!“

Таня излезе от аптеката, качи се в колата и избъбри по адрес на лелката:

— Ууу, дърта кикимора…

Разбира се, безобидната, любопитна женица не заслужаваше такива думи, пък и всъщност Таня не й се сърдеше.

Съвсем обратното — досадната намеса на аптекарката й помогна да се събуди.

Таня завъртя глава. Ура, магията се стопи, роботът в нея изчезна. И светът наоколо вече не е картинка от компютърна програма, а истински, жив! И самата тя също е жива! Вярно, едва жива. Като в компютърните игри със стрелби, когато ти остава само четвъртинка живот от началните девет живота…

Четвърт живот. Или даже една осма. Интересен образ. Трябва да го запомни. И някъде да го използва. Да речем, в социална реклама за вредата от тютюнопушенето…

„Ето, вече мисля за работа. Чудесно!“ — отново се зарадва Таня.

Макар че какъв смисъл има да мисли за работа. Засега работа няма и в близко време не се предвижда, така че няма защо дори да се разстройва. И без това сега не й е до реклама. Трябва да мисли как да оцелее — при условие че в наличност има не цял живот, а само някаква си скапана частица от него…

И как да се оправиш в такива обстоятелства? Очевидно е, че също по правилата на компютърните игри. Първо, да проявява крайна предпазливост… За да не й вземат и жалката четвъртинка, а второ, да си включи на максимум мозъка и да се опита да намери резервен живот.

Таня предпазливо — трябва да се пази! — тръгна с пеженцето. Престрои се в най-безопасната средна редица, убеди се, че никакви подозрителни коли не карат след нея. И едва тогава включи мозъка си и започна да обмисля броеницата от следващи действия.