Царство от Мед
- Автор: Чакраборти С. А.
- Серия: Хрониките на Девабад #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-345-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царство от Мед». Краткое содержание книги:
Животът на Нахри се променя завинаги от мига, в който, без да иска, призовава Дара - страховит, мистериозен джин. Откъсната от дома си в Кайро, тя се озовава в ослепителния кралски двор на Девабад и бързо открива, че ще има нужда от всичките си мошенически инстинкти, за да оцелее в него. Нахри се оказва уловена в златна клетка, наблюдавана от царя, който управлява от трона, принадлежал някога на предците ѝ. А една нейна грешна стъпка ще обрече на гибел цялото ѝ племе.
Междувременно Али е изпратен в изгнание заради това, че се е опълчил на баща си. Преследван от наемни убийци, носещ се без посока сред златните пясъци на бащиното му племе, той трябва да разчита на плашещите способности, с които са го надарили маридите - непредвидимите водни духове. Използването на новите му сили ще доведе до разкриването на ужасна тайна, която семейството му е пазило дълбоко заровена векове наред.
С наближаването на новото столетие джиновете се събират зад внушителните месингови стени на Девабад, за да празнуват. Ала невидима заплаха се приближава от север. Сила, която ще доведе огнена буря право в сърцето на самия град...
Неспокоен, Али я пое и чувствайки проницателния поглед на баща си върху себе си, я отвори предпазливо. Вътре почиваше красиво изработена права кама… кама на девите.
Позната кама. Али се намръщи.
— Това е камата на Нахри, нали?
Тя често я носеше на кръста си.
— В действителност принадлежеше на Дараявахуш — отвърна баща му.
— Трябва да й я е дал първия път, когато отпътува от Девабад. — Гасан се облегна назад. — Стаята й беше претърсена след смъртта му и не изгарях от желание да оставя подобно оръжие в нейно притежание. Ти го уби. Заслужил си я.
Стомахът на Али се сви яростно. Бяха откраднали камата от Нахри, за да му я дадат? Сякаш беше някакъв трофей?
— Не я искам. — Затвори рязко кутията и я бутна настрани. — Маридите го убиха. Просто използваха мен, за да го сторят.
— Това е истина, която не бива да повтаряш — предупреди го Гасан, думите му бяха тихи, но резки. Когато Али не понечи Да докосне кутията, баща му въздъхна. — Прави каквото искаш с нея, Ализейд. Тя ти принадлежи. Дай я на девите, ако не я искаш. Имат негово светилище във Великия храм, за което си мислят, че не знам.
Парят се изправи.
Али побърза да последва примера му.
— Онова, което Мунтадир попита… кога ще мога да се върна в Ам Гезира?
— След Навастем.
Али се олюля. Трябва да беше шега.
— Навастем е чак след седем месеца.
Гасан сви рамене.
— Никой в Девабад няма да повярва, че най-малкият ми син, един от най-добрите зулфикарини в нашия свят, ще си тръгне преди най-големите военни състезания на века, ако всичко между нас е наред. Ще останеш и ще отпразнуваш Навастем заедно със семейството си. След това ще обсъдим отпътуването ти.
Али се опита да потисне надигащата се в гърдите му паника. Не можеше да остане в Девабад толкова дълго.
— Абба — примоли се с отчаянието, изтръгнало от него думата, която не бе възнамерявал да използва за мъжа, който го бе изпратил да умре в пустинята. — Моля те. Имам отговорности в Ам Гезира.
— Сигурен съм, че можеш да си намериш отговорности и тук — отвърна Гасан нехайно. — Покрай наближаващия празник има толкова много за правене. Пък и Уаджид винаги може да те използва в Цитаделата. — Той го изгледа многозначително. — Макар че има нареждане да те пребие, ако се приближиш твърде много до градската порта.
Али не знаеше какво да каже. Струваше му се, че стените се затварят около него.
Гасан като че ли сметна мълчанието му за съгласие. Докосна го по рамото… а после тикна кутията с камата на афшина в ръцете му.
— Възнамерявам да вдигна пир в края на седмицата, за да те посрещна подобаващо. Засега си почивай. Абу Сара ще те отведе в покоите ти.
Покоите ми? Али бе все така занемял. Все още имам покои? Отправи се към вратата като вцепенен.
— Ализейд?
Той погледна през рамо.
— Уредих да ти върнат и още нещо, което ти принадлежи. — В гласа на Гасан имаше предупредителна нотка. — Погрижи се да не го изгубиш отново.
9. Али
Али се огледа из някогашните си покои. Изглеждаха недокоснати — книги лежаха разпилени върху бюрото там, където ги беше оставил преди пет години; дрехите, които беше преровил, докато си събираше нещата, за да отпътува за Ам Гезира, все още бяха пръснати по пода. Смачкан лист хартия — писмото, което бе възнамерявал да напише на Нахри, а после се беше отказал, неспособен да намери думите — лежеше на топка до любимото му перо и остатъка от свещта, която, спомни си, се бе канил да смени. Макар да беше преметено, а прахта избърсана, беше очевидно, че нищо не се беше променило.
Нищо, освен Али. И ако Гасан смяташе, че толкова лесно може да натика най-малкия си син обратно в предишния му живот, дълбоко се заблуждаваше.
Пое си дъх и когато го направи, долови слабия мирис на тамян и киселото вино от тамаринд, което баща му харесваше. Изтъркана възглавничка почиваше на пода, откъдето някога Али бе отправял молитвите си, една от шапчиците му лежеше грижливо сгъната върху нея. Той я вдигна и специфичният мирис на баща му стана по-силен. Шапчицата също беше поизносена, в лена бяха останали гънки от многобройното сгъване.
Али потрепери, докато пристъпваше във вътрешната стая, спалното му помещение, все така аскетично обзаведена, както и преди пет години. Започваше да му се струва, че е дошъл на собствения си гроб. Хвърли поглед към леглото. И примига.