![Плажът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/7/plazht-bg-download.jpg)
Плажът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-0772-4
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плажът [bg]». Краткое содержание книги:
„Кралят на бестселърите!“ Пъблишърс Уикли
Като видях крайпътните табели, се досетих накъде пътуваме — към едно местенце, за което често си бяхме говорили, че ще посетим през някой уикенд, но досега така и не се бяхме наканили.
Цялото ми тяло беше изтръпнало, когато най-сетне слязох от мотоциклета пред легендарния хотел „Билтмор“. Покривът му беше покрит с червени керемиди, а палмите пред фасадата не пречеха на прекрасната панорама към океана. Смъкнах каската си, прегърнах моето момиче и му рекох:
— Скъпа, когато казваш, че ти е хрумнала някоя идея, несъмнено знаеш какво приказваш.
— Пазех коледната си премия за нашата годишнина — отвърна ми тя, — но знаеш ли какво ми хрумна тази сутрин в четири часа?
— Кажи ми.
— Че няма по-подходящ момент от сегашния. Нито по-подходящо място от това.
95.
Фоайето на хотела се къпеше в светлина. Не съм сред запалените почитатели на телевизионния канал „Красиви къщи“, но все пак разбирах от лукс и комфорт. А Аманда, която пристъпваше в приповдигнато настроение до мен, се прехласваше по архитектурните детайли. Изтъкна, че тук преобладавал средиземноморският стил — достатъчно било да се хвърли поглед върху арките и гредите под таваните, към закръглените форми на диваните и цепениците, пламтящи в облицованото с керамични плочки огнище. Както и към безкрайния ревящ океан под хотела.
После Манди ме предупреди, и то с напълно сериозен вид:
— Ако споменеш как-му-беше-името дори само веднъж, всички сметки ще минат по твоята кредитна карта, а не по моята. Разбрахме ли се?
— Дадено — кимнах аз и я прегърнах.
В нашата стая също имаше камина и когато Манди започна да мята дрехите си върху стола, аз си представих как през остатъка от следобеда няма да мръднем от леглото с кралски размери.
Тя го прочете в очите ми, засмя се и рече:
— О, разбирам. Но ще се наложи да почакаш, става ли? Защото имам друга идея.
Идеите на Манди все повече ми харесваха. Тя си облече бикините с леопардов десен, аз нахлузих моите шорти и отидохме при басейна в средата на главната градина. Последвах Манди, потопих се след нея и няма да повярвате — чух някаква музика да свири под водата.
Върнахме се в стаята си. Развързах горнището на Манди, смъкнах долнището, тя се метна на гърдите ми и обви крака около мен. Отнесох я така до душа и не след дълго двамата се претърколихме върху леглото, чиято пухена мекота превръщаше любенето в разтърсващо сърцето преживяване.
После се унесохме в приятна дрямка. Манди заспа още докато лежеше на гърдите ми, присвила колене край мен. За пръв път от седмици насам спах дълбоко, без да се стряскам и будя от някакъв кървав кошмар.
Щом се стъмни, Манди облече къса черна рокля и вдигна косата си нагоре така, че ми заприлича на Одри Хепбърн. Слязохме по витата стълба до Бела Виста, където ни предложиха маса край огнището. Подът беше мраморен, стените с махагонова ламперия, надолу се разкриваше гледка за един милион долара, а остъкленият таван над главите ни позволяваше да се любуваме на кобалтовосиния залез.
Хвърлих поглед върху менюто, но веднага щом пристигна келнерът, го отместих. Манди поръча и за двама ни.
Отново се усмихнах. Аманда Диас очевидно знаеше как да направи прекрасен един ден и да го изпълни със спомени, които щяха да ни сгряват до преклонна възраст.
Започнахме нашата петзвездна вечеря с гигантски миди соте, последвани от превъзходен костур, запечен с мед, подправки и гарниран с гъби и грах. После келнерът ни донесе менюто с десертите и бутилка изстудено шампанско.
Обърнах бутилката, за да мога да прочета етикета й: „Дом Перинъон“.
— Ти ли го поръча, Манди? Та то струва към триста долара!
— Не е от мен. Това шампанско дължим на някого друг.
Протегнах ръка към картичката, която келнерът бе донесъл върху малък сребърен поднос. Прочетох:
„Шампанското е от мен. Добро е. С най-добри пожелания, А. Б.“
Анри Беноа.
Страх пропълзя по гръбнака ми. Откъде този ненормалник знаеше къде се намираме, когато допреди малко дори самият аз нямах представа къде отиваме?
Скочих и изритах стола си настрани. Обърнах се рязко, завъртях се на триста и шестдесет градуса, после в обратната посока, за да съм съвсем сигурен. Огледах всяко лице в залата: стареца със следите от супа по мустаците, плешивия турист с вилицата, надвесена над чинията му, младоженците край входа на залата, както и всеки един от келнерите.
Къде беше той? Къде?
Застанах така, че да закривам Манди с тялото си. Усетих как един безумен вик се изтръгна от гърлото ми: