Ключът [bg]

— Защо?

Джейсън отиде при бюрото, седна на ръба му и завъртя стола й към себе си.

— Прегледах дизайна ти. Архитектурата на Xénese е блестяща, от използването на чипа на „Гугъл“ до включването на хамелеонските вериги.

— Хамелеонски вериги ли? — обади се Карли.

Мара обясни, благодарна за разсейването.

— Логически вериги, които могат да променят функциите си в движение и дори да се поправят сами.

— Освен това правят системата безкрайно по-гъвкава — каза Джейсън. — Направо шибано гениално, ако ме простите за израза.

— Няма нищо. — На лицето на Мара се появи усмивка, първата сякаш от месеци. — Всичко е наред.

Джейсън също се ухили.

— И тази гъвкавост ти е позволила да програмираш неувереност в творението ти.

Карли се намръщи.

— Не разбирам. Защо би искала Ева да е неуверена?

Джейсън започна да обяснява, но Карли го прекъсна с вдигната ръка и погледна Мара.

Тя пое предизвикателството.

— Неувереността е ключов аспект в човешкото разсъждение. Без нея никога нямаше да се съмняваме в решенията си. Щяхме през цялото време да сме сигурни, че сме прави. Тази увереност може да увреди с времето способността на НИ да се учи. Но ако е несигурен и може да се съмнява, НИ може да започне да преценява себе си, да се пита дали дадено действие или решение ще има желаните последствия и ще го тества по-пълно. По този начин той започва да разбира вероятността — и по-точно заплетените отношения между причина и следствие.

Джейсън кимна.

— Това означава…

— Знам какво означава — сопна се Карли. — Не е нужно да ми обясняваш като на малоумна.

Мара се опита да се намеси.

— Не мисля, че Джейсън искаше точно това.

Опитът й за помирение само раздразни Карли още повече.

— Както и да е — рече тя.

Джейсън не опита да смени темата.

— Мисля, че се отвлякохме. Мара, преди малко се запита дали изобщо е трябвало да рискуваш със създаването на Ева. Чудесно е, че си го направила.

— Защо?

— Защото иначе би могла да се обречеш.

— Да се обрека ли? В какъв смисъл?

— Чувала ли си за Василиска на Роко?

Мара поклати глава и погледна Карли, която сви рамене и очевидно отказа да признае същото. Все пак любопитството накара приятелката й да застане по-близо до нея.

Джейсън въздъхна и потърка брадичка.

— Тогава може би е по-добре да зарежа това. Може да ти навреди, ако обясня… и на всичкото отгоре определено не искам отново да ме обвинят, че обяснявам като на малоумни.

И погледна Карли с едва доловима усмивка. Мара не се сдържа и също се усмихна, запленена от закачливото му поведение.

— Добре — изсумтя Карли. — Какво, по дяволите, е Василискът на Роко и защо не бива да знаем за него?