Ключът [bg]

Всички те бяха различни страни на човечеството.

Грей си спомни предишното усещане за течението на съдбата, затворило кръга от първата му мисия с монсеньор Вигор Верона до днес. Сега го усещаше още по-силно, сякаш във всичко това имаше някакъв ред, който не можеше да разбере, който оставаше скрит.

Накрая коледарите се махнаха и лимузината продължи навътре в 15-и арондисман на града. Почти бяха стигнали целта си.

Седящият до него Бейли прочисти гърлото си, загледан в минаващите покрай тях улици, светлини и празнуващи.

— Предполагам, че първоначалният план на Crucibulum е бил да атакува днес, на Коледа, когато ще всеят най-голям хаос.

— Вероятно не само поради това — каза Грей, който беше стигнал до същото заключение по време на деветдесетминутния им полет от Лисабон. — Атака по време на голям празник ще нанесе удар по града, когато е най-уязвим, когато бдителността е намалена, а дежурните от службите за сигурност са сведени до минимум и са разсеяни от празненствата.

— Актът би могъл да е и символичен — каза Бейли. — Да унищожат прочутия с декадентството си град в деня на раждането на Христос.

Грей кимна.

— Но ако сме прави, първоначалният график на врага би трябвало да е доста скъсен. Планирали са да отмъкнат технологията на Мара на двайсет и първи декември, което им дава само четири дни за организиране на кибератаката. Това би трябвало да означава, че предварително са подготвили всичко тук. Подредили са плочките си за домино отрано и само са чакали да бутнат първата, щом сложат ръка върху труда на Мара.

— Което вече са направили.

Грей кимна и зачака да види дали Бейли сам ще сглоби останалите части от картината.

Свещеникът внезапно откъсна поглед от улиците и се обърна към него.

— Нали не мислите… не, разбира се, че биха го направили.

Грей потвърди страховете му.

— Бързото мислене на Мара преди четири дни със сигурност е разстроило плана им. Но ако всичко в Париж е било подготвено и си остава налице, врагът пак може да направи всичко по силите си да спази графика. Поради причините, посочени преди малко.

— Смятате, че ще започнат кибератаката си тази нощ.

— Сигурен съм, че ще го направят.

Грей очакваше подобно нещо и беше описал на директор Кроу положението, докато летяха насам. Разказа всичко, което е научил, включително заплахата за Париж. На свой ред Пейнтър беше предупредил френските служби, които помагаха на операциите на „Сигма“ на място. Неясните снимки от охранителните камери в библиотеката вече се разпространяваха в града и района около него.

Идваше и още помощ.

Грей си погледна часовника. Монк вече би трябвало да е кацнал в базата Вилакубле, намираща се на тринайсет километра югозападно от града. Приятелят му щеше да се срещне с екипа им на уговореното място тук, в 15 арондисман.