Ще бъдеш ли тук? [bg]

Когато отвори очи, Елиът се почувства обзет от треска. Трепереше, сякаш бе болен от грип. Но не беше грип. Беше тази гадост ракът, който го бе хванал в клещите си и към който се прибавяха и вторичните последствия от пътуването във времето. Мъчително се изправи, довлече се до банята, за да повърне в мивката. Скоро щеше да умре, но все още не ставаше въпрос за днес или утре. Както вече си бе създал навик, провери количеството на хапчетата: още четири. Много пъти досега се бе клел, че няма да гълта от тях, но този път беше абсолютно сигурно: никога повече кракът му нямаше да стъпи в миналото!

Пъхна се под душа и малко по малко възвърна силите си. Само преди няколко минути бе напуснал своя двойник след жестоко скарване в тоалетните на някакъв китайски ресторант. Хлапакът не изглеждаше кой знае колко добре и Елиът се упрекваше, че не е съумял да намери нужните думи, за да го успокои и утеши.

Облече се бързо пред огледалото в стаята.

Надявам се, че няма да правиш никакви глупости — помисли той, гледайки се в огледалото, но обръщайки се всъщност към онзи, по-младия.

Хвърли поглед през прозореца: в това коледно утро неколцина любители на сутрешните кросове вече тичаха по пясъка на плажа, докато върху ливадата на Марина Грийн младо момиче играеше на фрисби с кучето си.

Седна в колата и въпреки хладното утро я подкара с отворени прозорци, опиянявайки се от въздуха и от простичкото усещане, че е жив. Откакто знаеше, че краят му е близо, изпитваше любопитна смесица от еуфория и потиснатост. Намираше се лице в лице със смъртта, но също и с истината. За пръв път успяваше да изживява пълноценно настоящето, да удължи всяка секунда, сякаш му бе последната.

Прекосявайки с прилична скорост „Норт Бийч“, той се насочи към Коит Тауър. С Мат се бяха разбрали да се срещнат за малко излизане с яхта: спокойна мъжка разходка около залива, по време на която бе решил да му разкрие отдавна пазената тайна: природата на заболяването му и близостта на раздялата.