![Дъщеря назаем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/1/dshcherya-nazaem-bg-download.jpg)
Дъщеря назаем [bg]
- Автор: Эббот Рейчел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-939-2
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщеря назаем [bg]». Краткое содержание книги:
— По дяволите… Значи другата ми вест е още по-деликатна — рече Беки. — Посетих Силвия Бригс, сестрата на Дона Слейтър. Попитах за децата й. Нито едно не живее с нея. Каза, че две живеели при сестра й Дона. Поинтересувах се специално за Изабела. Започнала да бяга от къщи на деветгодишна възраст и на Силвия й омръзнало непрекъснато да я търси.
— На този свят е пълно с прекрасни хора, не мислиш ли?
Беки се усмихна, макар че определено не беше смешно. Личният мобилен на Том звънна и й спести нуждата да отговори.
Том изслуша внимателно другата страна няколко минути.
— Успокой се, Ема, не бива да изпадаме в паника — рече той. — Само че трябва да изведем всички от къщата. Може да е опасно, а трябва да преценим колко сериозна е заплахата. Къде сте в момента?
Тихият, настоятелен глас, с който говореше Том, издаваше, че нещо сериозно се е объркало.
— Добре… Приберете се вкъщи, вземете няколко пазарски торби и се качете всички в твоята кола… не в рейнджроувъра на Дейвид — набива се твърде много на очи. Не забравяй дамската си чанта — все едно си тръгнала на покупки. Трябва да изглежда естествено. Аз ще задвижа нещата. Обади ми се, когато напуснете къщата, и ще ви кажа къде да идете.
Той отново се смълча.
— О, Ема… трябва да се облечеш в нещо лесно забележимо — нещо в ярки цветове, не прекалено тясно. Ще ти обясня по-късно. Навън взе да пръска, така че избери нещо с качулка. Когато ми се обадиш, не вдигай телефона до ухото си. Включи говорителя и го остави на коляното си. Погрижи се и Наташа да вземе своя телефон — вероятно има GPS проследяване, така че ще изпаднат в паника, ако не успеят да я открият. Така… сега искам да повториш всичко.
Той изслуша мълчаливо.
— Отлично. Ще се видим след по-малко от час. Между другото… Справяш се чудесно, Ема. Наистина чудесно.
Беки не беше обелила и дума, но записа всички указания, които Том даде на Ема — в случай че се наложи да ги повторят по-късно. Том насочи вниманието си към нея.
— Oт транспортната полиция да задържат Рори Слейтър, докато аз не наредя да го освободят. Семейство Джоузеф са в опасност. Ако можех да избирам, бих изтеглил всички на безопасно място, но те не биха се съгласили за нищо на света. Така или иначе, Рори Слейтър и шефовете му си въобразяват, че ще си получат Наташа обратно — не могат да си позволят да я оставят на свобода. Вероятно знае далеч повече, отколкото осъзнава. Трябва да измислим план как да опазим това семейство, Беки. При това разполагаме с десет минути да го направим.
41
Ема отключи вратата на банята и се върна в спалнята. Дейвид стърчеше посред стаята в очакване.
— Ема… — поде той.
Проклятие! Не му беше казала за подслушвателните устройства, защото не искаше да го стряска твърде много.
— О, скъпи, какво ще правим? — прекъсна го, преди да продължи, прекоси бързо стаята, прегърна го и прошепна тихо в ухото му: — Шшт.
Той се отдръпна и я измери с такъв потрес, че тя се запита дали някога ще й повярва отново. Обаче не беше глупав. Дръпна я отново в прегръдките си грубо. Тя изписка стреснато, но побърза да маскира вика си със сподавен стон. Устните му се долепиха до ухото й.
— Имам чувството, че вече не те познавам.
Произнесе го толкова тихо, че не беше сигурна дали е чула правилно. Звучеше наистина тъжен, наистина самотен, а тя изгаряше от желание да отдели време, защото той заслужаваше да чуе обясненията й. Беше го излъгала, беше премълчала всичко, а сега очакваше от него да я послуша. Това толкова се различаваше от отношенията им преди.
Тя го дръпна в банята, затвори вратата и заговори тихо.
— Съжалявам, Дейвид. Всичко се случи страшно бързо, а бях сигурна, че няма да приемеш да се обадя в полицията. Само че не можех просто да стоя отстрани и да чакам какво ще се случи.
— Не мислиш ли, че трябваше да вземем това решение заедно?
Във въпроса му имаше основание. Ема се застави да поотпусне рамене. Трябваше да запази спокойствие.
— Сигурно… Но ти възприемаш това по друг начин. Разкъсваш се между всичко… не исках да те натоварвам допълнително. Важното е, че подслушват кухнята, спалнята и дневната. Чуват всяка наша дума.
Той отметна глава и се смръщи.
— Искаш да кажеш, че Таша лично е сложила микрофони?
Ема кимна.
— Отрасла е в семейството на престъпници. Бедното дете. Нищо от случилото се… похищението на Оли, подслушвателните устройства, дрогата… мисля, че нищо не може да уплаши Таша. Но се страхува от двамата мъже — Фин и Рори, затова е премълчала, че има запис с нея от камерите. Допуснала е сериозна грешка и в момента е ужасена. Виж, трябва да тръгваме. Губим време.