Земно ядро [bg]

Вероника Рийвс бе изпаднала в блаженство.

В Серо Чалтел рисунките бяха разпръснати, толкова далеч една от друга в безкрайните тунели, че откриването на всяка бе като намиране на загубено съкровище. С всяка рисунка тя започваше да разбира по-добре писмеността на чалтелианците. Бе убедена, че са имали писменост — не просто пиктограми, а истински думи. Когато работниците в Серо Чалтел откриваха нова безценна рисунка, Вероника бързаше да я види; като всеки път се надяваше, че ще се окаже чалтелианският розетски камък.

Тук, под планината Уа-Уа, нещата стояха различно. Стените бяха изпълнени с невероятен брой рисунки и релефи. Всеки квадратен сантиметър от пода до 3,5 метра височина бе покрит с изображения не веднъж, а два пъти. Първите представляваха култивирани и систематизирани релефи. Вторите бяха диви, многоцветни, примитивни рисунки, които приличаха на графити и покриваха релефите. Комбинацията от двете пораждаше хаотично, поразително усещане.

— Това е изумително — прошепна благоговейно Санджи.

Релефите демонстрираха майсторство в каменоделството, което надхвърляше въображението. Преобладаваха квадратни изображения с дължина двайсет и пет сантиметра, изпълнени със символи. Заоблените краища и идеалните извивки доказваха способностите на отдавна мъртвите майстори.

Някои изображения лесно можеха да бъдат разпознати — хвойна, планини, животни. Те илюстрираха сцени от пустошта над тях. Други образи бяха непознати, а значението им — изгубено. Вероника се усмихна на едно изображение, на която ясно се виждаше планината Уа-Уа отдалеч. Релефът бе най-големият в пещерата, с ширина три метра и височина два и половина. Бе фотореалистичен образ на планинския връх, който се намираше над тях. Майсторството бе феноменално. Планината бе издълбана перфектно и имаше характерни белези, по които можеше да се разпознае. Тази подробна и фина резба сигурно бе отнела десетилетия.

Макар качеството на резбата да бе умопомрачително, рисунките приличаха на кроманьонски пещерни драсканици — съвсем примитивни. И бяха съвсем запазени от сухия горещ въздух в пещерата. Ярките крещящи цветове разкриваха най-различни непознати фигури — вероятно изобразяваха митовете и религиозните символи на чалтелианците.

— Защо са покрили такива прекрасни релефи с толкова груби рисунки? — попита Санджи.

От разликата в качеството на релефите и рисунките Вероника вече бе стигнала до заключение.

— Рисунките са съвсем варварски — каза тя. — Сякаш е имало поне две отделни култури. Едната е добила страхотни умения в каменоделството, а другата, която се е появила по-късно, е имала само основни умения.

— Но некачествените изображения са отгоре — каза Санджи. — Рисунките са правени върху резбата. Нали би трябвало културата да се развива с течение на времето?

— Моето предположение е, че чалтелианската култура е била надвита от варварите — каза Вероника. — Възможно е и това, което считам за чалтелианска култура, всъщност да са били самите варвари, а друга, по-древна култура да е изсякла релефите.