Земно ядро [bg]

— Ще ти платя да не ходиш — каза Барбара. — Ще ти дам милион долара, ако оставиш тази лудост зад гърба си и започнете новия си живот заедно.

О’Дойл поклати глава.

— Не, госпожо, благодаря. Както каза съпругата ми, заминаваме.

Барбара въздъхна, избърса една самотна сълза и кимна.

— Знаех си, че ще кажеш така. Усещам го в теб, О’Дойл. Добре, ще финансирам глупавото ви безсмислено отмъщение.

Изписа един номер на визитна картичка и му я подаде.

— Обади се на този номер утре сутринта. Харви ще уреди всичко. Това не бива да се свързва със „Земно ядро“, нали разбираш.

— Разбира се, госпожо — отвърна О’Дойл.

Тя се завъртя със стола си и им обърна гръб. Загледа се през прозореца към Детройт Ривър.

О’Дойл се изправи. Срещата бе приключила. Берта го последва към вратата.

— О’Дойл — каза Барбара, без да се обръща, точно преди да излязат. Гласът й бе натежал от сълзи. Сълзи, които старата жена вече не можеше да крие.

— Да, госпожо?

— Избий ги всичките — задавено изхлипа тя. — Избий ги до крак!

О’Дойл кимна и каза:

— Не се тревожете, госпожо. Ще се погрижа за всичко.