Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
За Джъп това бе следващият преломен момент. Ако Върколаците не бяха отвън, нямаше никакъв шанс да се спаси.
Стиснал юздите в едната ръка и опрял нож в гърлото на Милост с другата, той изкара каретата през портите.
От Върколаците нямаше и следа. Това не го разтревожи — не очакваше да се появят веднага.
Едва излязъл на открито и орките се надигнаха от високата трева.
— Слизай! — нареди той на момичето.
Тя го погледна с разширени от ужас очи.
— Слизай! — кресна й той.
Тя потрепери уплашено, скочи от каретата и се затича към портата, където баща й я очакваше с разтворени обятия.
Вече нищо не възпираше стражниците. Те нададоха кръвожадни викове и се втурнаха навън. Джъп пришпори конете.
Веднага щом излязоха от вратата, хората забелязаха Върколаците. Бяха тръгнали с идеята да линчуват джуджето, а се оказа, че ги очаква въоръжен, макар и малоброен отряд. Внезапната поява на орките и тяхната свирепа атака ги хвърлиха в безредие. Койла вся допълнителна суматоха като започна да обсипва със стрели стражниците на кулата. Трима оръженосци насочиха лъковете си срещу тълпата и последваха примера й.
Водени от Страк, останалите Върколаци се нахвърлиха върху човеците, които се бяха обърнали и се опитваха да се приберат в крепостта. Иззад тълпата долиташе гласът на Хоброу, който крещеше заповеди и настояваше за кървава мъст.
Страк скочи на капрата до Джъп.
— Скоро ще изкарат конницата. Да изчезваме оттук!
Койла и още неколцина орки се качиха зад него. Останалите затичаха отзад.
— Взе ли я? — попита Страк.
Джъп се ухили.
— В мен е!
Дружината започна да се отдалечава бързо от Троица.
20.
Насред хаоса Кимбал Хоброу бе завладян от неописуем гняв.
Надзирателите крещяха да се доведат коне, по бойниците и крепостната стена тичаха стражници. Чуваха се воплите на ранените, скърцаха количките, с които откарваха труповете. Пожарникарски отряд поливаше с вода лумналия огън.
Обляна в сълзи и зачервена от ярост, Милост Хоброу дърпаше баща си за ръкава и крещеше:
— Убий ги, татко! Убий ги, убий ги!
Хоброу размаха юмруци към тълпата и изрева:
— След тях, братя мои! Нека Всемогъщият бъде ваш пастир и даде сила на оръжията ви! Смачкайте ги!
Няколко тежковъоръжени конници препуснаха през портала. Последваха ги каруци, натоварени с войници и доброволци. Един изплашен и пребледнял надзирател застана пред Хоброу.
— Храмът! — изпъшка той. — Осквернили са го!
— Осквернили! Как?
— Взели са реликвата!
Лицето на проповедника се изкриви от гняв. Той се пресегна, сграбчи надзирателя за яката и го дръпна с нечовешка сила. Очите му горяха.
— Какво са взели!?
Върколаците бяха оставили конете си при Алфрей и още един войник на няколко хвърлея встрани от пътя. Там беше и Хаскеер, привързан за седлото, въпреки че целият гореше от треска.
След като изоставиха каретата, Върколаците се метнаха на конете. Докато се отдалечаваха навътре в полето, откъм пътя зад тях се вдигна грамаден облак прах.
Страк бе решил да се насочат право на запад — към Калипарския залив. Така в началото можеха да поддържат висока скорост, а когато се изморят — да се крият из горичките и храсталаците около залива.
Преследвачите им бяха дезорганизирани и все още смутени от неочакваната атака. Но бяха твърдо решени да отмъстят. В продължение на няколко часа те преследваха упорито дружината. След това по-слабите и уморените започнаха да изостават, като първи се отказаха от преследването претоварените каруци.
Надвечер зад Върколаците препускаха вече само шепа войници. Скоро обаче — след няколко успешни маневри на дружината — те също се изгубиха в прахоляка.
Веднага щом стигнаха брега на залива, Страк нареди на хората си да спрат за почивка.
Койла първа се приближи към него.
— Създадохме си още един противник.
— И то могъщ — добави Алфрей. — Съмнявам се, че Хоброу ще позволи с лека ръка да отнесем звездата.
— Което ми напомни… — подхвърли Страк. — Джъп, я дай да я видим.
Джуджето бръкна в джоба си и извади звездата. Страк я взе, разгледа я внимателно и я прибра в кесията при другата.
— Да ви призная, малко се съмнявах, че ще успеем да я откраднем — рече Алфрей.
— Аз също — отбеляза Джъп, после извади кърпа и започна да трие потта от лицето си.
— Не се подценявай — рече му Страк. — Добре се справи.