Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
— Не! — изпищя Джудит и се хвърли към него. — Моля те, не го мъчи повече! Аз ще направя всичко, което искаш от мен.
Уолтър затвори вратата и кимна доволно.
— Точно така. Ще направиш всичко, което искам — само че пред очите на съпруга си. Разбрахме ли се?
Джудит побледня и в гърлото й отново се надигна гадене.
— Ти… не говориш сериозно, нали? — прошепна едва чуто тя.
Уолтър видя бледото й лице и се ухили. Когато вратата се отвори, той се обърна с гръб към нея и проследи с поглед мъжете, които отнесоха безжизненото тяло.
— Ела тук! — заповяда той, когато отново останаха сами. — Искам да ме целунеш така, както си целувала законния си съпруг.
Джудит поклати глава. Светът се въртеше пред очите й.
— Ти и без това ще ни убиеш. Защо да ти се подчинявам?
— Ама ти наистина си била невероятно непокорна и дръзка — ухили се Уолтър. — Добре, ще ти отмъстя по друг начин. За всеки твой отказ лорд Гевин ще плаща с парче от плътта си.
Джудит се разтърси от отвращение.
— Да, да, добре ме чу — изсмя се злобно той.
Джудит размишляваше трескаво. О, Стивън, ела по-бързо, помоли се отчаяно тя. Трябваше веднага да стори нещо, за да отложи поне с няколко минути мъченията на Гевин. Дали Стивън вече беше събрал хората си, за да щурмуват замъка? В него беше цялата й надежда.
Вратата се отвори и въоръжените мъже доведоха Гевин. Целият беше омотан във вериги. Този път Уолтър Демари нямаше да му остави шанс за нападение.
Гевин погледна съперника си, после втренчи поглед в Джудит.
— Тя е моя! — изрева ядно той и направи крачка напред. След миг върху главата му се стовари силен удар и той се свлече в безсъзнание на пода.
— Приковете го за стената! — изкрещя Уолтър. Гласът му трепереше от страх.
Джудит усети как очите й се пълнят със сълзи. Плачеше, че Гевин има още сили да се съпротивлява, макар че беше окован във вериги. Цялото му тяло беше изранено, насинено и изподрано, беше изтощен от глад и въпреки това се бореше.
Трябваше ли сега тя да се откаже от борбата, да се покаже слаба и безпомощна? Единственият й шанс беше да спечели време, докато се появи Стивън. Трябваше да изпълнява безпрекословно всички желания на Демари.
От вниманието на Уолтър не убягна, че съпротивата й е сломена.
— Много умно от твоя страна — отбеляза той и избухна в луд смях, когато стражите изправиха ръцете на Гевин над главата и го приковаха за стената.
След като стражите излязоха, Демари вдигна чашата си и изля съдържанието й върху лицето на съперника си.
— Събуди се, приятелче! На искам да пропуснеш приятния разговор, който предстои. Можехме и ние да слезем долу, но там нямаше да ми е особено приятно да се позабавлявам с жена ти. Я погледни насам! Не е ли красива? Бях почти готов да воювам за нея, но снощи установих, че не си струва. — Той протегна ръка на Джудит. — Ела веднага тук и покажи кой е новият ти господар!
Гевин го ритна с обутия си в тежък ботуш крак и Уолтър едва успя да отбегне удара. Той отиде до масата и грабна един камшик за езда.
Кожените ремъци бяха кървави. Гевин получи удар през лицето и на бузата му остана кървава следа. Без да й обръща внимание, Гевин вдигна крак още веднъж. Ала не успя да го улучи.
Уолтър вдигна повторно камшика, но Джудит се втурна между двамата и застана с разперени ръце пред Гевин.
— Махни се оттук! — изръмжа мъжът й. — Аз ще се браня сам.
Джудит го погледна изумено. Как щеше да се отбранява, като ръцете му бяха оковани? Тя пристъпи към Демари.
— Какво искаш от мен? — Гласът й звучеше равнодушно.
Погледът на Гевин пронизваше гърба й.
— Ела при мен! — заповяда Уолтър.
Джудит се поколеба, но разбра, че трябва да се подчини. Пристъпи напред и улови ръката му, макар че влажните му пръсти я изпълниха с отвращение.
— Скъпа моя — започна със сладък глас Уолтър, — първо искам да ни покажеш прекрасното си тяло. То е създадено да радва мъжете. — Той се обърна към Гевин и добави коварно: — Много мъже.
Тъй като Джудит не се помръдна, той я изгледа унищожително.
— Не ти ли казах, че си длъжна да ни покажеш какво криеш под роклята! Защо отказваш на съпруга си един последен поглед към голотата си?
Джудит се помъчи да разкопчее копченцата на корсажа си, но ръцете й трепереха така силно, че не успя. После се сети, че трябва да печели време, стисна здраво зъби и започна да откопчава ситните копченца едно по едно.
— Защо се бавиш? — попита с надебелял език Уолтър, запрати чашата си към стената и измъкна меча си от ножницата.
Насочи острието към Джудит и с един замах разряза туниката и роклята й. Пръстите му се впиха в деколтето на ризата. В следващия момент тънкият плат се скъса.