Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Джудит размишляваше усилено. Земята не струваше много за нея. Може би беше по-добре да се съгласи с предложението на Смитън, вместо да чака идването на Стивън? Дали той имаше достатъчно власт, за да й помогне? Ако сега му откажеше, той щеше да я предаде и животът й нямаше да струва нищо.
— Добре. Давам ви думата си. Когато изведете мен и придружителите ми оттук, една пета от земите ще бъдат ваши.
— Не мога да гарантирам за всички!
— Или всички, или от сделката няма да излезе нищо.
— Е, добре. Ще ми трябва малко време, за да подготвя бягството. А сега е време да седнеш на масата за обед. Лорд Уолтър ще се ядоса, ако не седиш до него и не го гледаш влюбено.
Когато двамата излязоха от стаята, дрипавата старица от затвора се измъкна изпод леглото на Смитън. Тя закуцука към прозореца и разгледа на светло сребърните монети, които стискаше в шепата си. Щедрата награда от сър Артър. Но какво ли щеше да й даде лорд Демари, ако му разкажеше какво беше чула преди малко?
Двамата говориха за земи. За бягство и за дете. Това беше най-важното. Даже глупавата старица го разбираше.
Джудит седеше да един от прозорците на голямата зала. Беше облечена в светлосива рокля, върху нея туника от най-фина тъмночервена вълна. Ръкавите бяха обшити със сиви кожички.
Слънцето клонеше към залез, сенките в голямата зала все повече се удължаваха. Напрежението постепенно я напускаше.
Още само един ден. Стивън щеше да дойде навреме и да ги освободи. След обяда лорд Демари изчезна някъде и досега не се беше появил. Покани я на езда, но не дойде да я вземе. Джудит не се обезпокои, защото предположи, че нещо го е задържало.
Когато слънцето залезе и слугите започнаха да нареждат масата за вечеря, тя се разтревожи. Нито Уолтър, нито Артър се мяркаха по двора. Джудит помоли прислужницата си да се ослуша и да разбере дали не се е случило нещо непредвидено. Ала Джоан не узна почти нищо.
— Вратата на лорд Уолтър е затворена и се охранява строго. Мъжете отпред не пожелаха да ми кажат нищо. Макар че опитах всичко възможно.
Нещо не беше наред! Джудит го усещаше физически. Тя получи потвърждение, когато двете с Джоан се прибраха в стаята си. Едва успяха да затворят вратата, когато някой спусна резето отвън.
Тази нощ и двете не можаха да се наспят. На сутринта Джудит избра проста рокля, без накити и дантели. Седна на леглото си и зачака.
Някои вдигна резето и в стаята влезе мъж в броня и въоръжен. Дори не си даде труд да почука.
— Следвайте ме! — заповяда той.
Джоан тръгна веднага след своята господарка, но мъжът я блъсна обратно в стаята и зарези вратата. Джудит бе отведена в стаята на лорд Демари.
Първото, което видя вътре, беше безсилно отпуснатата фигура на Артър Смитън, прикована с вериги за стената. Или по-скоро онова, което беше останало от него.
Тя се обърна бързо и стомахът й се сви на топка.
— Гледката не е особено весела, нали, скъпа?
Джудит вдигна глава и видя Уолтър, отпуснат на един стол, подплатен с дебели възглавници. Очите му бяха зачервени, лицето му пламтеше. Очевидно беше пил много. Езикът му едва се превърташе.
— С голямо съжаление узнах, че ти изобщо не си дама. — Той се надигна и се олюля. Все пак успя да запази равновесие, отиде до масата и си наля вино. — Дамите са честни и добри, а ти… макар че си най-красива от всички, ти си една мръсница. — Той закрачи бавно към нея.
Джудит не помръдваше. Къде ли можеше да избяга?
Уолтър я хвана за косата и изви главата й назад.
— Знам всичко! — после обърна лицето й така, че да види окървавеното, обезобразено тяло на Артър. — Той ми разказа достатъчно, преди да умре. Разбрах, че си ме смятала за сляп и глупав. Но аз не съм такъв. Знам как да се отнасям с жените, които ме лъжат.
Той я обърна рязко и я принуди да го погледне.
— Ти дойде само за да спасиш съпруга си, нали? Дойде само заради него. Говори! Какво би направила, за да го спасиш?
— Всичко — отговори едва чуто Джудит.
Уолтър я изгледа и се ухили доволно. После я блъсна с такава сила, че тя политна и се залови за един стол, за да не падне.
— Толкова ли го обичаш?
— Не го правя от любов. Той е мой законен съпруг.
— Но аз ти предложих повече любов, отколкото би могъл да ти даде всеки друг мъж — проговори жално Уолтър и очите му се напълниха със сълзи. — Цяла Англия знае, че Гевин е луд по онази безлична Лилиан Чатауърт.
Джудит не отговори. Устните му изтъняха, ъгълчетата се извиха презрително.
— Нямам намерение да разговарям повече с теб. Времето ти изтече — заяви високомерно той. Отиде до вратата и я отвори с трясък. — Махнете оттук този негодник и го хвърлете на свинете да го изядат. Щом свършите с него, доведете тук лорд Гевин и го заковете за стената.