По заповед на президента

ПАТРИША УИЛСЪН

— Предполагам, че от хотела са изпратили кола и за мен — каза тя. — Какво ще правим?

— Предполагам, че така или иначе, ще трябва да платиш за нея — каза Кастило. — Предполагам още, че и двете коли ще са малки.

— И вероятно френски? — запита тя.

— Ако твоята се повреди, а това вероятно ще стане, аз ще те спася — каза Кастило.

— Ще ми се обадиш ли по-късно? Трябва да се погрижа за външния си вид.

— Добре — каза той.

Той я настани в колата й, „Ситроен“, после последва шофьора си до „Мерцедеса“. Запита се дали това е случайно, или хотелите от веригата „Меридиен“ имат определена политика: немците получават „Мерцедес“, американците — „Ситроен“.

Разочарова се, когато не я видя във фоайето на хотела. Предположи, че движението на малкия „Ситроен“ през сутрешния трафик е било по-бързо и по-лесно и че тя вероятно е вече под душа. Това предизвика моментален визуален образ.

„Няма съмнение в това. В този ранен час хормоните ми препускат. А знаеш, усещаш, че тази жена е опасна и че трябва да се въздържиш.“

Изпробва своя португалски на помощник-управителя, който стоеше зад рецепцията, но френският хотелиер отговори на едва разбираем немски — поздрави го с добре дошъл в хотела и каза, че трябва да задържи паспорта му. Хотелите правеха това, за да са сигурни, че ще им бъде платено — което не беше валидно извинение тук, защото щеше да им бъде платено директно от „Тагес Цайтунг“ — или за да може полицията да ги разгледа.

„Малкият“ апартамент се състоеше от хол, спалня и ниша с бюро и стол, която не беше достатъчно голяма, за да се нарече стая. На бюрото имаше кабел за високоскоростен интернет.