Пътят към Омаха

Вътре в буика на Аарон Пинкъс изтупаните Деси Едно и Две, като устите и на двамата бяха донякъде поразтеглени от пластмасовите ченета, седяха на тясната задна седалка, всеки се гледаше одобрително и току прокарваше ръце по гладкия тъмен плат на новия си костюм и най-вече по сатенените ревери.

— Сега, запомнете, сержанти! Правете се, че не разбирате и думичка английски — каза Аарон зад кормилото, докато завиваше по Бойлстън Стрийт. — Вие сте испански дипломати в Съединените щати и сте много важни хора.

— Т’ва е фуваво — прекъсна го Деси-Едно, който доста съскаше и фъфлеше, поради намесата, извършена в устата му. — Но ние все още не знаем как ще предизвикаме този vicioso41 да се разяри толкова срещу нас.

— Ще се престорите, че сте го взели за някой друг, сержант, това вече го говорихме. Като го видите във фоайето, ще се втурнете към него, ще го сочите и ще крещите, че той е някакъв престъпник, когото издирват в Мадрид.

— Да, т’ва го минахме — каза Деси-Две. — И нас т’ва не ни харесва. Vicioso, както всички viciosos има пистолет, човече, и той ще ни даде да разберем това!

— Той изобщо няма да има възможност да ви стори нещо — отвърна Аарон на предявения протест. Генералът ще бъде точно зад него и ще се намеси незабавно — ще го „обездвижи“, стори ми се, че употреби точно тази дума. Вие нали имате доверие на генерала?

— О, да, ние го харесваме — отвърна Деси-Едно. — Ние наистина харесваме този луд hombre. Той ша ни вкара в армията!

— Той също така ни накара да ни се смръзне лайното на летището, амиго. Ето затова аз му имам доверие. — Деси-Две продължи да клати глава, докато опипваше гънката между краката на официалния костюм. — Тоя мъж е имал големи testículos42, бе.

— И след т’ва к’во, коменданте? — попита озадаченият Деси-Едно.

— Генералът беше съвсем прав, макар че се изрази по странния си и неповторим начин — отвърна Пинкъс и се долепи към бордюра зад колоната таксита, наредена пред входа на хотел „Четирите Сезона“. — Нито едно правителство не би дръзнало да предизвика друго приятелско правителство, като изкара на показ някои провали в мерките за сигурност, особено на държави със стратегическо значение. Те биха могли да закрият посолствата си и да последват други усложнения!

— Точно т’ва не ми харесва — намеси се Деси-Едно. — Ние не искаме да закрият испанското посолство, макар че никога не сме били в Испания, особено пък, ако трябва да ни застрелят. На нас няма да ни харесат последствията.

— Генералът ви даде думата си.

— Той ще трябва да се представи дяволски добре!… И след това какво?

— Ами най-добрият начин да ви обясня е, да ви кажа, че хората, които са изпратили този отвратителен човек в Бостън по петите на генерала, ще бъдат принудени да преосмислят методите си.

— Нищо не разбирам.

— Те толкова ще се изплашат, че ще отменят всички подобни нападения. Хоукинс е абсолютно точен в геополитически смисъл. Нашите бази в Испания — и най-вече тези за самолетите — трябва да бъдат задържани.