Пътят към Омаха

— За Бога, какво искаш да кажеш?

— Току-що ти казах, а ти трябва да освободиш тази линия. Очакваме едно друго обаждане.

— От кого?

— Командирът Пинкъс, разбира се.

— Той е на път за „Рий“.

— Ни най-малко, синко. Той и адютантите ми провеждат рейд за набавяне на помощни материали.

— Кой е този Малък Джоузеф, по дяволите… Извинявай, майко.

— Той е един симпатичен старец — отговори Ястреба, снижавайки гласа си почти до шепот, — с размера и формата на един добър нощен съгледвач, особено в хълмистата местност, но се боя, че възрастта и темпераментът му вече не подхождат на заниманието му… Това не ми е удобно да му го кажа, естествено. Може да му съсипе самочувствието, нали разбираш, лейтенант.

— Абсолютно нищо не разбирам! Какво занимание?

— Онези копелета с раираните костюми явно имат проблеми с дефицита — продължи генералът толкова бързо и тихо, че Девъро едвам го разбра. — Мамка му, синко, ние никога не сме се притеснявали за такива неща!

— Той е от Вашингтон, така ли?

— Точно така — каза Ястреба угрижено, но донякъде с нетърпение да приключи разговора. — Командир Пинкъс обясни, че е от жизнено важно значение да напуснем тази стая, за да можем да отричаме.

— Да отричаме ли?

— Чао, Сам — линията прекъсна.

— Какво става? — попита настойчиво Редуинг и се надигна от задната седалка.

— Добре ли е великият и славен генерал, момко? — извика Лафърти.

— Не знам, Пади, наистина не знам.

— Да не ме будалкаш, момко?

— Какво знаеш, Сам — зададе спокойно и предразполагащо въпроса си Дженифър, като истински обигран адвокат. — Успокой се за малко и си събери мислите.

— Престани с любезния си разпит, ако обичаш, защото точно това правя в момента. Опитвам се да схвана какво става, но това не е лесно; то е просто лудост.

— Дай тогава да обмислим заедно заключението ти, съветник.

— Да, Ред, по-добре би било… Мак очевидно държи положението в ръце и аз предполагам, че е открил човека, който го е следил. Той е прекалено опитен, за да е другояче — и е научил, че преследването е организирано от Вашингтон.

— О, мили Боже…!

— Точно както предчувствах. Това са най-лошите новини, които можехме да чуем.

— Какви по-точно, съветник?

— Доколкото подразбирам, съветник, искат да ни влошат здравето. Емисарите им в Бостън носят огнестрелно оръжие.

— Няма да посмеят! — изкрещя Редуинг.

— Необходимо ли е да ви припомням Уотъргейт или аферата с контрите в Иран, или, за да допълним списъка, половината избори в Чикаго от 1920-а насам? „Няма да смеят“ го няма в тези случаи. И даже да го има, направи сравнение между парите, похарчени за всичките тези исторически безобразия и тези, които харчи само за един месец КСВВС. Ние им отнемаме милиарди! Да не си въобразяваш, че нашите щедри батальони от предприемачи в областта на отбраната, както и техните представители в цялата страна — доставчиците от Лонг Айлънд та чак до Сиатъл — ще стоят и ще гледат, когато има макар и нищожна вероятност да се ограничат всичките тези доходни пера? Исусе, и една десета от процента от бюджета на отбраната да се отреже, те ще започнат да вият за кръв. Такова нещо може да отвори фабриките им за вампири.