Хамелеонът се завръща
- Автор: Картър Крис
- Серия: Робърт Хънтър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хамелеонът се завръща». Краткое содержание книги:
В стаята имаше още двама души, мъже, но камерата не ги даваше ясно. Виждаха се само от кръста надолу. Мартин бе заинтригуван и започна да се разсънва.
— Това е нещо различно — отбеляза. — Няма глупави сценки, веднага започват с действието.
— Знаех си, че ще ти хареса.
Единият мъж се приближи до уплашената жена, отпред панталоните му бяха издути. Опита се да прокара пръсти през косата й, но когато усети допира му, тя рязко дръпна главата си назад. Ужасеният й писък прозвуча приглушено през гумената топка в устата й. Реакцията й го ядоса. Той я удари в лицето толкова силно, че столът подскочи.
— Не се дърпай, кучко!
Мъжът се обърна към другия човек в стаята, който му подаде автоматичен нож. Бавно прокара острието по дясната буза на жената. Когато усети студения метал върху кожата си, тя изпищя истерично, под превръзката на очите й потекоха сълзи. Мъжът насочи острието към блузата й. С едно бързо движение я преряза и смъкна от тялото й. Между гърдите й, където острието бе одраскало кожата, се появи капка кръв. Жената изстена ужасено и веднага получи още една плесница.
— Млъквай, курво!
Вторият мъж се приближи до уплашената жена и я принуди да се разкрачи, после сряза полата й, под която се показаха чифт червени бикини. Изглеждаха мокри и това възбуди още повече Мартин. Той се размърда, опитвайки се да се намести по-удобно.
Двамата мъже продължиха да пипат жената на различни места, да търкат възбудените си членове в нея и да я бият все по-жестоко. На моменти насилието изглеждаше прекалено, но Мартин се наслаждаваше на всяка секунда от записа. До последната сцена.
Единият мъж застана зад жената, която преди това бяха развързали от стола, съблекли чисто гола и изнасилили няколко пъти. Изведнъж свалиха маската от очите й и тя трескаво замига, опитвайки се да нагоди зрението си към светлината. Погледна мъжа, който стоеше точно зад нея. Първо на лицето й се изписа изненада (явно го познаваше), после — ужас. Паниката й сякаш се пренесе върху лицето на Мартин.
— Боже мили! — изкрещя той и скочи на крака. Цялото му тяло затрепери от страх.
Мъжът на записа рязко дръпна главата на жената назад, за да оголи гърлото й. Изневиделица се появи лъскав нож. Тя явно осъзна какво ще се случи и че няма смисъл да се съпротивлява, и по лицето й се изписа тъга.
— Каква е тая гадост! — възкликна Мартин.
Очите му се разшириха от ужас. Сексуалната му възбуда изчезна и се смени с отвращение.
Ножът се премести бързо, оставяйки гладък разрез от единия до други край на гърлото на жената. От раната бликна тъмна, топла кръв. Мартин и Дуейн не бяха виждали толкова много кръв. Мъжът зад гърба на жената задържа главата й, а камерата фокусира умиращите й очи. Единственият звук беше смехът на двамата мъже.
— Мамка му! Какво е това? — истерично закрещя Мартин.
Дуейн също бе скочил на крака. Не можеше да отмести ужасените си очи от телевизора.
— Това филмирано убийство ли е? Донесъл си ми филм със заснето убийство?
Мартин се обърна с лице към приятеля си.
— Не знаех — измънка Дуейн, като направи крачка назад. — Казаха ми, че е екстремно порно, човече.
— Екстремно? Те я убиха, Дуейн. Убиха я пред очите ни. Да, това със сигурност е екстремно! — Мартин вдигна треперещите си ръце към лицето и го потърка, сякаш искаше да изтрие от очите си онова, което току-що бе видял. — Кои са те?
— Какво? — объркано измънка Дуейн.
— Каза, че са ти казали, че било екстремно порно. Кои, по дяволите, са тези хора? От кого го взе?
— От едни познати. Знаеш, от ония типове, дето могат да ти намерят наркотици или момичета.
— Не познавам такива хора! — нервно изкрещя Мартин.
Отиде при уредбата и извади диска. Ръцете му още трепереха.
— Какво толкова се впрягаш бе, човек? Нали няма нищо общо с нас. Хайде просто да унищожим диска и да забравим.
— Не мога, Дуейн.
— Защо?
— Защото познавам тази жена.
37.
— Какво? Как така си го виждала преди? Къде? Кога?
Робърт повиши гласа си малко повече от обичайното.
— Не си спомням точно. Преди три-четири месеца — небрежно отговори Изабела. — Няма ли да си изядеш закуската?
Робърт бе загубил апетит.
— Зарежи закуската. Трябва да разбера къде и кога си виждала този символ. Веднага.
Хвана я за ръцете. Изабела го погледна уплашено: