Измамата Прометей

— Хайде да оставим тази тема. Засега.

И в същото време си помисли: „Че какво толкова? Какъв е смисълът да крия тези неща?“

— Както и да е, взех братята да ми пробиват път — да се оправят с охраната, нощните часови и прочие. Те са незаменими за такива задачи — усмихна се тъжно Ник.

— Е, какво стана?

— Свършихме работа. Сдобихме се с всичко, което ми бе поръчано.

Докато чакаха Паоло да се свести, Лейла се върна при вратата и успя да пооправи катинара — поне да няма вид на разбит. Брайсън остана при италианеца; след около двайсетина минути той се размърда, клепачите му потрепнаха, изпъшка тежко и изведнъж отвори очи и се огледа, макар че видимо погледът му бе нефокусиран.

— Доста време мина от Новосибирск — рече му тихо Брайсън. — Но аз винаги съм си знаел, че вие от лоялност и хабер си нямате. Къде е брат ти?

Очите на Паоло се разшириха, опита се да раздвижи ръце, жицата се впи в плътта му.

— Колридж! Ах, копеле такова!

Сетне изсъска още нещо през стиснати зъби. Брайсън с усмивка преведе на Лейла:

— Казва, че имало стара фриулианска поговорка за прасето. Гледат го като нещо много ценно, хранят го, поят го, задоволяват всичките му нужди. Докато дойде часът, когато му теглят ножа.

— Кой обаче е прасето? — също с усмивка попита Лейла. — Той самият или ти?

Брайсън извърна глава към италианеца.

— Сега с теб ще поиграем на една игричка. Нарича се кажи ми истината или си поеми последствията. Едното или другото — по твой избор. Започваме с най-лесния въпрос: къде е брат ти?

— Никога няма да ти кажа!

— Е, ти току-що ми отговори — Николо е тук с теб. Там, на площада, за малко да ме ликвидирате. Така ли се отплащате за щедростта на стария си шеф?

— Още не си ме довършил, тепърва ще видиш ти… — изрева Паоло с кървясали очи и се замята на пода.

— Да, така е — рече Брайсън, все още усмихнат. — Но и аз тепърва започвам… Кой те нае?

Италианецът се изхрачи шумно, част от слюнката попадна върху Брайсъновото лице.

— Да ти го начукам! — извика на английски — един от малкото изрази, които знаеше.

Ник изтри лицето си с края на ръкава.

— Ще те питам още веднъж и ако не получа точен отговор — оперативната дума е ИСТИНАТА, Паоло, ИСТИНАТА, ще се наложи да използвам ей това — спокойно каза Ник и му показа беретата.

Лейла се приближи и заговори приглушено:

— Ще се върна на вратата да пазя. Тези викове могат да привлекат някого.

— Добра идея — кимна Брайсън.

— Хайде, убий ме, де! — подразни го италианецът на родния си език. — Не ми пука. Но има още много други хора. МНОГО! А брат ми с удоволствие ще те накълца на парчета. Лично ще те нареже, да ти… Това ще е неговият подарък за мен…

— О, нямам никакво намерение да те убивам — рече Ник. — Ти си храбър мъж, аз съм те гледал как заставаш лице в лице със смъртта. Тя не те плаши, затова си и много добър в нашата работа.